Чешката реформатор Ян Хус е имал сред съдиите не само врагове, но приятели. Такъв е бил Стефан Палеч. Той посетил Хус в затвора, вечерта преди да бъде изпълнена присъдата му и се опитал да го убеди:

– Направи някоя и друга отстъпка. Така ще можеш да се спасиш.

Но Хус смирено и с любов му отговорил:

– „За мене да живея е Христос, а да умра, придобивка“.

Палачът, който присъствал на разговора, силно се развълнувал и казал:

– Ян, Ян, не си роден за нашия лош свят, ти си свят човек, – прегърнал Хус и се разплакал.

Святият човек принадлежи на Бога и Му се посвещава духовно и морално, безукорно в любовта към Бога и хората. Обичащите Бога се противят на всичко, което не Му е угодно и за нищо на света, не биха направили компромис. И как биха го направили, щом знаят, че ще загубят нещо много по скъпоценно?

Как свидетелстваме на хората, че сме християни? Могат ли те да кажат за нас, че сме свети и че не сме от този свят?

В САЩ група атеисти от щата Охайо е подала във федералния окръжен съд в град Акрон исково заявление да се премахне от банкнотите фразата: „На Бога уповаваме“.

Свободата на вероизповеданията е залегнала в Конституцията на Съединените щати. Също така се подразбира правото да не се вярва в Бога и затова мотото „На Бога уповаваме“ не нарушава правата на невярващите граждани.

По-голямата част от населението в САЩ подкрепя използването на тази фраза върху банкнотите.

In God We Trust е официален девиз на САЩ, включително и на щата Флорида.

За първи път той е използван през 1864 г при сеченето на монети по нов образец, а през 1956 г. е станал национален.

Един от възможните източници на фразата  In God We Trust  е последната част от химна на САЩ текста, на който е написан през 1814 г. от Франсис Скот Кий.

Мисията на Църквата е да спасява душите за вечността. Църквата не се бори с хората и за тях.

Християните трябва да виждат във всеки човек ценно творение на Бога, призвано към вечен живот. Целта на всеки вярващ е да качи на кораба на Спасението тези, които са зад неговия борд.

Всеки християнин трябва да доведе хората до покаяние и вяра в Христос. Да ги подбуди съзнателно да се присъединят към църквата и да споделят живота си с нея .

Христос не изпрати учениците си да доказват, че са по-прави във вярата си от другите. Той ги изпрати да проповядват Евангелието.

Непознаващите Христос ще дойдат в църквата ако към тях се показва уважение, проявява се търпение, видят готовност да бъдат изслушани, накратко казано ако към тях се прояви любов.

Хората не се привличат ако се бориш с тях, за да им докажеш, че не са прави. Те са притеглени от грижата за техните души.

Бог знае, кога трябва да ни лиши от всякакъв външен признак на насърчение и кога да ни покаже тези видими признаци. Хубаво е, че ние във всяко време можем да уповаваме на Него.

Неговото Слово и обещания, са много по-добро доказателство за грижата Му към нас, отколкото личните ни заключение и доводите на нашия ум.

Ако Той проявява Своята грижа чрез явни признаци, то по-добре е да Му се доверяваме без тях, така ще укрепне нашата вяра.

Хора, които са съгласни да вярват на Бога въз основа на Неговото Слово, без доказателства, ще получат безкрайно по-ясни доказателства за Неговата любов.

Отлагането не винаги означава отказ. Има много молитви с надпис: „Моето време още не е дошло“.

Бог има време и срок за определена цел. Този, Който контролира границите на нашите местообитания, Той управлява и времето на нашето избавление.

Много легенди и невероятно романтични истории са свързани с основния символ на Крим „Лястовичево гнездо“.

Една от тях е много красива и разбира се, в нея също се говори за любов.

Морският бог Посейдон се влюбил в богинята на утринните зари Аврора, но тя не го обичала.

Тогава Посейдон решил да очарова капризната богиня с вълшебна диадема. Той помолил бога на ветровете Еол да изпълни небето с облаци, така че Аврора да не може да озари утрото на разсъмване.

Аврора задремала в очакване на утрото. Посейдон се прокраднал до нея, но не могъл да хване диадемата и тя паднала в една цепнатина.

В същия час се разсеели облаците и засияли утринните лъчи. Един от тях проникнал в цепнатината, попаднал на парчетата от счупената вълшебна диадема и ги превърнал във вълшебен замък.