Във входа живееше странен мъж. Той бе около педесет годишен. Винаги беше облечен с костюм и носеше тъмни очила.

Веднъж децата от входа се бяха събрали в градинката пред блока и коментираха този странен тип.

– Знаете ли, – каза веднъж Гошо, – той живее съвсем сам.

– Жена няма ли? – попита любопитната Лили.

– Нито жена, нито деца, – каза съвсем сериозно Гошо.

– Същински Фантомас, – усмихна се Жоро.

– Я да го проверим този, – каза решително Сашо, – май не му е чиста много работата.

– Никой не живее така, -съгласи се Пламен, – не съм го виждал да приказва с някого.

– Сигурно нещо крие, – загадъчно каза Мимето, – да сте виждали очите му, все тези тъмни очила носи и изобщо не се усмихва.

– Елате, – повика ги с ръка Стилян.

Той беше едро дете за годините си, малко ъгловато и обикновено предвождаше малката детска банда, когато трябва да се правят пакости.

Децата мълчаливо го последваха. Стилян влезе във входа, застана пред вратата на загадъчния мъж. Леко се надигна на пръсти, натисна звънеца и се скри. Децата като по команда го последваха.

Когато мъжът с тъмните очила се появи на вратата, там вече нямаше никой и той се прибра.

Стилян повтори още два пъти номера си, а след това децата излязоха на пейката отпред. Те се превиваха от смях. Всеки от тях си спомняше всяка отделна реакция на мъжа, когато отваряше вратата, а там нямаше никой.

Това не бе единствения номер, който му погодиха. Но всички от групата бяха доволни, че са накарали странния човек да прояви раздразнение.

Вечерта Лили се похвали на баба си:

– Да знаеш какви номера му правехме, на оня затвореният …. на втория етаж…

И момичето разказа за всички реакции на мъжа, който бяха дразнили целия следобед.

– Не е трябвало да закачете човека, – въздъхна баба ѝ. – Цял живот е бил разузнавач, а сега явно си почива.

Лили наостри уши:

– Разузнавач, – каза тя тихо на себе си. – Ето защо е толкова потаен.

Стана ѝ жал за човека. И тя реши да му подари най-ценното, което имаше, нейната котка.

Грабна пухкавото кълбо в ръцете си и бързо изтича на вторият етаж. Позвъни внимателно и зачака. Когато мъжът се показа, Лили протегна ръцете си, в които държеше любимата си котка и каза:

– Вземете я, за да не се чувствате самотен.

Жителите от провинция Цзилин, Китай, често виждат на улицата странен човек, който се разхожда с бетонен блок на главата.

Независимо, че тежестта на камъка е 40 килограма, мъжът ходи с лекота, бяга и даже прави упражнения, като запазва щастливата усмивка на лицето си.

Той с готовност обяснява на любопитните, че носи този блок на главата си за ежедневна тренировка.

Така през последните три години му се отдало да подобри здравето си и да отслабне с 30 килограма.

Учен от Севастополския университет изобретил устройство, което значително повишава ефективността на соларните клетки през зимата или при лоша осветеност.

Слънчева електроцентрала в края на есента, зимата и ранната пролет работи в условията на частично засенчване. От ноември до март на по-ниските панели пада сянката.

Изработеното устройство дава възможност през януари и февруари, да се получи  75% повече енергия от обикновената през това време.

Устройството било тествано на един от блоковете на слънчевата електроцентрала в Севастопол, където показало своята ефективност.

Въз основа на резултатите от експеримента се оказало, че средно дневната енергийна продукция на станциите с използването на нововъведението може да се увеличи до 65%. Същевременно финансовите инвестиции за самото нововъведение не надхвърлят два процента от цената на електроцентралата.

Периодът на въвеждането на устройствата е от една и половина до три години.

Линдзи и Рос Хелиуел от Ренфрушър, Шотландия, били у дома си, когато чули някакъв странен звук в градината. Сякаш нещо много голямо паднало на тревата.

Оказало се, че това бил огромен блок от лед, който долетял от небето и направил кратер 1,5 метра в диаметър на тревата.

Майката в семейството смята, че това е добре, щом се е случило в делничен ден, тъй като в събота и неделя нейните дъщери чакали гости и градината щяла да бъде пълна с деца.

Съпрузите се консултирали с метеоролог. Експерт казал, че това е къс от лед, който се е откъснал от летящ самолет.

Въпреки че това явление се случва рядко, то не е нещо необичайно.

Впрочем, случаи на падане на лед на земята са се случвали и преди изобретяването на самолета, така че това явление още е доста спорно.

В първия вход на един четириетажен блок една жена изпитваше голяма мъка. Тя бе изгубила детето си при трагичен инцидент.

Във входа много хора дори не знаеха за тази трагедия. Но това е нищо. В по-големите градове хората, които живеят на един етаж, дори не се познават.

Николина живееше в същия вход, един етаж по-надолу от тази жена. Тя не я познаваше, но след като научи за случилото се, ѝ написа писмо.

Николина бе много изненадана, когато получи отговор от Спаска, така се казваше жената, която бе изгубила детето си:

„Вашето писмо бе много насърчително за мен. То бе като лъч светлина в мрака“

Така Николина реши около датата на смъртта на детето на Спаска или неговия рожден ден, да ѝ изпраща писма с насърчение и утеха.

Веднъж Спаска срещна Николина пред блока, прегърна я и ѝ каза:

– Не спирайте да ми пишете. Всички други са забравили…. , – очите на жената се напълниха със сълзи, – признателна съм ви за всеки ред. Благодаря ви че си спомняте за моята болка и начина, по които ме подкрепяте през всичките тези години.

„Исус беше милостив и разбираше всеки човек, – помисли си Николина. – Той ни учи и нас така да се отнасяме към другите. Да покажеш милост към някого, не е кой знае колко трудно нещо“.

Николина бе насърчена от думите на жената и реши внимателно да се оглежда около себе си и ако види човек нуждаещ се от утеха или успокоение, да му помогне.

Понякога е достатъчно само да прегърнеш някого, да му напишеш писмо или да го изслушаш. Така ставаш проводник на Божията любов към хората.