Малко момченце подскачаше по улицата, опитвайки да хване ръката на майка си, а от време на време ѝ задаваше един и същи въпрос:
– Мамо, къде отиваме?
Майката мълчеше, отвръщайки очи настрани.
– Глупак! – казаваха съседите, наблюдавайки двамата. – То не знае, че майка му го води в сиропиталище ….
Момчето порасна, стана самостоятелно, но посещаваше разпуснатата си майка. Той почистваше след пиянските гуляи на майка си, а когато тя заспиваше, то седеше до нея, държеше я за ръка и я целуваше по мръсната буза.
– Глупак! – възмущаваха се съседите. – Нима той няма никакво чувство за гордост, нали тя сама го захвърли …..
Майка му почина от много пиене, а момчето се превърна в красив млад мъж. Завърши университета с отличие и всички предвиждаха за него голямо бъдеще, високи постове, но той отиде в едно училище и започна да работи като учител.
– Глупак! Съсипва си живота, да учи другите за жълти стотинки! – възмущавали се съседите, но за тяхна изненада, той стана любимец на учениците.
Скоро всички узнаха, че ще се жени за едно съседско момиче.
– Какъв глупак! – отново се развикаха съседите. – Не стига, че е глухоняма, но и куца със единия крак. Той е такъв красавец, не можа ли да си намери  някое хубаво момиче?
Но двамата заживяха щастливо в любов и разбирателство. Само едно притеснение имаха, нямаха деца.
Веднъж съседите видяха младата двойка с детска количка, в която имаше близнаци, едно момченце и едно момиченце. Децата бяха на около шест месеца.
– Глупак! Можеше да се ожени за здраво момиче и да има свои деца, а не да взема чужди. Отгоре на всичкото взел и две деца! – отново го осъдиха съседите.
Времето неумолимо следва своя бяг. Децата им пораснаха и живееха вече в свои семейства. Те имаха по три деца, но не забравяха да навестяват старите си родители.
Веднъж, през една хладна пролетна вечер, минавайки по моста, той видя куче, което плаваше върху къс лед в реката. То се мяташе и скимтеше върху тънкия лед. Без да се замисля, той скочи в ледената вода и спаси кучето ….
– Глупак! – мърморели съседите, минавайки край дома му. – Да се хвърли в студената вода, това на неговите години е просто самоубийство, а сега умира …..
На погребението съседите само клатеха глава.
– Цял живот живя като глупак и умря съвсем нелепо …..
А той стоеше пред вратите на рая и един ангел го попита:
– Как се казваш?
– Вече съм забравил името си, но съседите винаги ме наричаха „Глупак“. През цялото време не правех така, както очакваха от мен.
– Твоето име е записано в книгата на спасените, влез. А твоята глупост има друго име и то е Любов.

Свикнали сме безмилостно да натоварваме очите си като седим пред монитира. Малко от нас се замислят, че това е уникален орган у нас, за който науката не всичко знае.
Знаете ли, че съществува процедура, която може да превърне кафявите очи в сини и то за постоянно?
Очите се разширават с 45%, когато погледнем този, когото обичаме.
Нашите очи могат да различават 500 нюанси на сивото.
Ако на снимка направена със светкавица, едното ви око е излязло червено, има вероятност да имате тумор в окото. За щастие, процентът на излекуване е 95%.
Документиран е случай на сиамски близнаци от Канада, които имали общ таламус. Поради това те били в състояние да чуят мислите си и да глед през очите на другия.
Пиратите са използвали превръзка на очите си, за да се адаптират бързо към околната среда, над палубата и под нея. Така те с едното си око свикват към ярката светлина, а с другото към по-мъждивата.
Съществуват твърде „сложни“ цветове за човешкото око, които се наричат „невъзможни цветове“.
Хора страдащи от афакия – нямащи леща, виждат ултравиолетовия спектър на светлината.
В очите на пчелите има косми, които помагат да се определи посоката и скоростта на вятъра.

Това е невероятно. Абсолютно непознати, които нямат семейни връзки, толкова много си приличат сякаш са близнаци.
В историята е имало не малко такива случаи. Макар че са сходни имат някои разлики.
Очевидец на феномена копие на човек, може да срещне или своя собствен двойник или копие на добре познат на него човек.
Подобен случай имал и Марк Твен, когато пътувал в Канада.
Веднъж той бил в Монреал, където в негова чест домакин устроил прием.
На този прием писателят видял една от своите стари познати, с която не се е срещал най-малко 20 години.
Тя се намирала близо до Твен в компания с другите поканени гости, разменяйки с тях по някоя незначителна фраза.
За изненада на Марк Твен, тя не само не дошла до него за да се видят, но дори не му кимнала глава, за да го поздрави….

При изследване на ДНК се установило, че всеки пети белорус отглежда не свое дете, а близнаците могат да бъдат и от различни бащи.
Всеки месец в Белорусия се провеждат около 150 подобни изследвания.
Резултати са често шокиращи за пожелали да ги направи.
Според заместник-началникът на Държавния на отдела по генетична експертиза към Държавния комитет за съдебни и криминални изследвания Николай Кузуба, тези експертизи унищожават доверието между съпрузите.
Във Великобритания са били „проведени“ 1,5 милиона изследвания при заможни семейства. Във всяко второ семейство едно от децата е от друг мъж.
За морал в тези случаи не бих говорила, но има и нещо хубаво в това, макар и чуждо това дете има „родители“, които се грижат за него, за разлика от изоставените, по един или друг повод, в сиропиталища деца.
Какво означава „мое“ или „чуждо“, това дете има нужда от любов, топлина и разбиране. То не е виновно и не трябва да плаща грешките на възрастните. В края на краищата, родител е този, който отгледа детето.

Американците Дон и Максин Симпсън от Бейкерсфилд, са били женени повече от 60 години и са починали в един и същи ден с разлика само от няколко часа.
Според тяхната внучка Мелиса Слоун, Максин Симпсън починала първа и когато тялото й било изнесено от къщата, починал и съпругат ѝ.
„Всичко, което искаше Дон е да остане с красивата си съпруга. Той обичаше баба ми и я обичаше до самия край „, – казала е Мелиса.
Дон Симпсън е бил на 90 години, а съпругата му на 87 години. Те се срещнали през 1952 г. в Бейкърсфийлд и през същата година се оженили. Когато Дон, инженер по професия, служил в армията на САЩ, двойката за кратко се премества в Германия, където осиновила двумесечни момченца близнаци, взети от приюта.
След това двойката се връща в Калифорния, където Максин работи като бавачка, а съпруга ѝ си отвяря собствена инженерингова компания.
Двойката е останала с един син и има пет внуци.