В едно проучване, проведено от Центъра за обществена религия, било установено, че трима от всеки десет американци вярват, че Бог решава изхода от спортните състезания.
Респондентите смятат, че висши сили оказват неоспоримо влияние на резултатите в шампионатите. Те предполагат, че Бог помага да победят добродетелните играчи, които живеят така, както изисква Всевишния. С други думи казано пазят заповедите Му и се държат като християни.
А каква би била най-добрата им награда? Разбира се, победата в дадено съревнование.
27% от анкетираните вярват, че Бог определя кои отбори трябва да спечелят спортните състезания. Докато по-голямата част от анкетираните 53% вярват, че Бог възнаграждава верните спортисти с добро здраве и успех. Има и други, които не приемат нито първото, нито второто изявление.
Скандалният журналист Денис Трейнър от Acronym TV казва:
„Помислете , болшинството от гражданите на САЩ смятат, че всезнаещ Творец на Вселената седи в небето. Той вижда крайната бедност и страдание в целия свят. Разбира, че половината от най-добрите Му творения,  живеят с по-малко от два долара и половина на ден, и 80% от човечеството живее с по-малко от десет долара на ден. И Той не просто гледа, но решава кой отбор или състезател е по-чист или духовен. В зависимост от това решава изхода на състезанието. С други думи тези, които са религиозни, те побеждават“.
Въпреки, че има несъгласни с намесата на Бог, те трябва да осъзнаят, че Той контролира нещата.

Който консумира отрова, умира. Този, който не управлява добре парите си, ги пропилява и завършва дните си в бедност. Този, който не си спомня, че има Създател, един ден ще се яви пред Него и ще осъзнае, че е пропилял краткото си съществуване по най-лошия възможен начин.
Всички тези истини, нямат алтернатива. Защото отровеният няма да оздравее, а умира. Увеличава се само това, което се харчи разумно. Дори хора, които отричат, че няма друг живот освен този, променят мнението си на смъртното си ложе.

Един от известните филипински лечители е Елеутурио Терте. Той е започнал да лекува хора на 25-годишна възраст. Бил е обвинен в „незаконна лекарска практика“. Той можел с голи ръце да прониква в тялото на болния, без да оставя някакви белези по него.
Терте станал известен, когато излекувал умиращ американски офицер. Разбира се появила се и тълпа от съмняващи се хора.
Известният режисьор Ормонд фиксирал на лента всяка операция и давал за анализ всяка тъкан, извадена от лечителя от тялото на болния. Резултатите се оказали зашеметяващи. Тъканите действително принадлежали на болния и никакво мошеничество не е забелязано.
Лечителят вмъквал пръст в окото на човек и той не усещал болка. Така лекувал язви и премахвал катаракти.
Това лечителя е демонстрирал пред медицински консилиум в Швейцария. Никаква „ловкост на ръцете“ при „операциите без скалпел“ не са установени. Наблюдателите свидетелствуват, че филипинският лечител осъществява хирургически операции с голи ръце без хипноза, без упойка, без болка и инфекция.
Терте умира през 1979г. на 80-годишна възраст в крайна бедност. Понякога е нямало дори какво да яде. Той не е взимал пари за извършените от него операци. Смятал е, че Бог му е дал този дар, не за да взема пари.

Франц Шуберт е живял само 31 години. Той е бил цяло поколение по-млад от Бетховен, но го е надживял само с половин година.
През краткия си и труден живот е успял да напише повече от хиляда произведения.
Признанието на таланта му започва с единственият му концерт, състоял се на 26 март 1828г.
Въпреки, че бил изключително надарен музикант, животът му е бил съпроводен от лишения и бедност. В продължение на много години, за да свърже двата края, е бил принуден да дава уроци, но това не довело до значително подобрение на материалните му състояние.
Хонорарът, който получил за първото и последното си излизане пред публика, което преминало с голям успех, помогнал на Шуберт да си купи собствен роял.
Още през ноември същата година композиторът заболява от тиф и умира. На паметника на гроба му е написано „Тук е погребано голямо съкровище и много прекрасни надежди“.

Деца, които растат в традиционни семейства с двама родители и редовно се хранят със семейството си, са щастливи и като по-възрастни.
Според изследователи, ако семейството се събира на масата най-малко три пъти седмично, между родители и деца се установяват близки отношения.
Установено е, че разпадането на семейства е много по-болезнено за децата  от това да живеят в бедност.
Връзката между родители и деца играе важна роля за познавателното и емоционалното развитие на децата.
Децата се чувстват много по-щастливи, ако родителите им са доволни един от друг.