Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….

Бедността и Богатството посетили един човек:
– Коя от нас е по-красива? – попитали те.
Изплашил се човекът. Ако каже, че Бедността е красива, то Богатството ще се разсърди и ще си отиде. А ако каже, че Богатството е прекрасно, Бедността ще се обиди и ще почне да го измъчва.
Дълго мислил и накрая казал:
– Така, както седите една до друга, не мога да реша. Поразходете се малко.
Бедността и Богатството започнали да крачат напред-назад. Човекът ги погледнал и казал:
– Ти бедност си много добра откъм гърба, когато си отиваш, а ти Богатство си прекрасно в момента, когато пристигаш.

В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

Властите на град Детройт, щата Мичиган, са обявили фалит, поради невъзможност да изплати почти 20 милиарда дългове.

Това е най-големият общински фалит в историята на САЩ.

Детройт се намира в дълбока криза. От 2000 г. насам населението е намаляло с повече от една четвърт, до 700 хиляди жители.

Преди 60 години в града са живели повече от 2 милиона човека.

Сега около 40 хиляди домове и парцели пустеят. 36% от жителите живеят под границата на бедността.