Първото злато за Австралия на зимни Олимпийски игри е спечелил бегачът на къси разстояния Стивън Бредбъри през 2002 г.

На всички предишни Олимпиади спортистът не отивал по-далеч от предварителния етап, но на четвърт финалите заел трето място и преминал в следващия кръг благодарение на дисквалификацията на победителя при бягането.

На полуфинала бил последен, но финиширал втори поради сблъскване и падане на тези преди него.

Историята на финала била подобна, където паднали всички негови конкуренти благодарение, на което Бредбъри спечелил първото място.

Успех, за който не е нужно да се полагат усилия, в австралийският език се превърнал в идиома: „doing a Bradbury“.

На Олимпийските игри 1924 г. в Париж, финландски бегач Паво Нурми спечели всички състезания, в които участвал.

Той станал първи в индивидуалния и отборния крос на 3000 м, а също на дистанциите 1500 и 5000 м финалите, на които се провеждали с разлика само от един час.

Нурми бил силно огорчен, че за бягането на 10 километра финската делегация не поставила него, а Виле Ритола.

Той победил с нов световен рекорд, но бягал на съседния стадион и стартирал заедно с участниците, но завършил по-рано.

Някои бушмени и досега практикуват лов, при който изтормозват жертвата си с многочасово бягане.

Например, антилопата лесно бяга от ловеца в началото, но той преследва жертвата си и я приближава отново и отново, докато тя остане без сили.

Съществува теория, че издръжливостта в продължителното бягане е помогнало на хората да добиват прясно месо.

Освен скелетно мускулната адаптация, ключов фактор за успеха на хората играе терморегулацията по време на бягането, при която се отделя пот.

В такива случаи на животните се налага да спрат, за да си поемат дъх.

Съгласно тази теория, именно човекът е най-добрият бегач на земята на дълги разстояния.

До 1887 г. всички бегачи стояли на старта изправени, очаквайки сигнала.

Така правела и американската спринтьорка Ч. Шерил.

Но веднъж разхождайки в зоопарка забелязала, че кенгуруто преди  да се придвижи напред, прикляква към земята.

Наблюдателната атлетка споделила забелязаното от нея движение с треньора си. И на следващото състезание Шерил заела нисък старт.

Зрителите и съперничките ѝ дълго се смели. Съдията забавил състезанието, предполагайки, че атлетката още не е готова.

Спринтьорката настояла на своето и започнала бягането от необичайно положение, но постигнала победа.

Човекът е доста бавен. Той би загубил състезанието с почти всички големи хищници. Но необичайни обувки, наречени Bionic Boots позволяват дори на най-посредствения бегач да ускори до 40 километра в час.
Едно от най-бързите сухоземни животни е щраус, който може да се движи със скорост от 70 километра в час. Американският инженер Keehi Seymour от детството бил запленен от тази скорост на птицата. Като тийнейджър, си обещал, че ще помогне на човека също толкова бързо да се движи. Именно така се появили обувките Bionic Boots, които са спечелили прозвището „щраусови крака“.
Bionic Boots са пружиниращи обувки, който помагат на човек да извършава големи скокообразни крачки, което  увеличава скоростта на предвижване.
Средната скорост от 40 километра в час позволява на собствениците на необичайни обувки Bionic Boots да се конкурират не само с моторите, но дори и с колите. С тези обувки, не можете да се върви по тротоара, а по черни пътища и неравен терен.
Въпреки това, когато се използвате  Bionic Boots трябва да бъдете много внимателни, колкото по-бързо се бяга, толкова по-трудно става придвижването. Падането на скоростта под 40 километра в час, може да доведе до сериозни наранявания.
Инженер Keehi Seymour обещава да не се спира до тук. Той все още мечтае с помощта на Bionic Boots човек да се премества с „щраусова“ скорост от 70 километра в час.