Много от нас възприемат християнството като съвкупност от идеи, но това не е така.
Ако апостолите бяха останали в същото състояние, в което са били между Възнесението и Педесятница, светът никога нямаше да чуе Благата вест. Те нямаше  да гонят бесове, да изцеряват болни, да освобождават…, ако не са били в единство със Святия Дух.
Днес вярата ни е отслабнала, слабо свидетелстваме, защото ръцете ни и краката ни са вързани от греховете ни. Така в нас не остава почти никаква християнска радост.
Четейки Деянията на апостолите усещаме, че животът ни не е като техния. Защо е така? Защото живеем без Святия Дух. Ние сме плахи и съмняващи се като апостолите преди Педесятница.
Но погледнете, край нас има хора, които светят с вътрешната си светлина. Те радостно преодоляват всички жизнени трудности. Не остават дълго опечалени. Защо?
Защото имат жива динамична връзка със Святия Божий Дух.
Ако животът ни не е изпълнен със Святия Дух, той е безцелен.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

В Римската катакомба Санта Текла са открили най-старите икони с образите на апостол Петър, Павел, Андрей, и Йоан. Това откритие е направено благодарение на лазерна техника и усърдния труд на археолози и историци.
Това археологическо и културно наследство е от втората половина на IV век и се е намирало под основата на сграда построена преди 50 години. Сега стенописите блестят с ярки цветове – червено, жълто, розово и синьо, на площ 2 на 2 метра.
Това е семейна гробница. Собственикът й не се е страхувал от преследването на християните. Затова е разпоредил да бъде изобразен с дъщеря си със свитък в ръка и апостолите, които ги съпровождали в отвъдното.