Съпругата на тридесет и втория американски президент Франклин Делано Рузвелт е наречена „първата дама в света“. Тя е добре известна със своята фраза: „Великите умове обсъждат идеи. Средните умове – събития. Малките умове обсъждат хората“. Държала е Белия дом 12 години и се е радвала на изключителна популярност сред американците.
Франклин и Елинор се срещат още, докато са били все още много млади. Тогава те едва ли са знаели каква съдба ги очаква.
През цялото време, докато Рузвелт е бил президент, Елионор е била дясната му ръка: обикаляла е страната, срещала се е с хора и е предавала на мъжа си за истинското настроението на избирателите. Тя е била не само първата дама, но всяка седмица е давала собствената пресконференция.
С политическа и обществена дейност Елионор Рузвелт се е занимавала активно до края на живота си. Тя се е борила за правата на жените, участвала е в създаването на организация за защита на човешките права Freedom House. По нейна инициатива е била разработена и приета Всеобщата декларация за правата на човека.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Проектът Keepod е насочен към подпомагане на хората, чието финансово положение ги лишава от достъп до компютър. Британската компания Keepod Unite предлага нова разработка на своя версия на операционната система, която може напълно да се зареди на флашка.
Идеята е да се разпространят малки устройства за натрупване на информацията, а не да се подържат настолни и приносими компютри. Първият аргумент за ползата от това е, че икономисва средства, а втория, че е достъпен за хора от развиващите страни, които не могат да си позволят такъв достъп.
Keepod Unite дава пример с Матаре, население в Найроби, наброяващо повече от 500 000 жители, които живеят в гета, без достъп на електричество. Обикновено компютрите в такива селища са обществени, а условия за персонализация е възможно само на програмно ниво. Всъщност, това е, което се постига чрез Keepod.
Операционна система е базирана на Linux и се предлага с широка гама от приложения, като например LibreOffice, играчът VLC, FileZilla FTP,  Steam и др. Хардуерните изисквания включват процесор с архитектура x86, 1 GB оперативна памет, дисплей с резолюция от 1024 х 768 пиксела, и порт USB 2.0. Що се отнася до флашката тя трябва да има най -малко 8 GB свободно пространство.
Въпреки завишените стандарти за съвместим “ хардуер „, проектът като цяло, е бил успешен: вместо очакваните 38,000 долара Keepod Unite е успял да събере 40 801 долара.

Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.