И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.

Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.

Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.

Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.

Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.

Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.

С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.

Мариуш Кадзерски се е родил без ръце, но това не е попречило, да се изпълни мечтата му и да стане художник.

Гледайки на неговите реалистични картини, човек трудно би повярвал, че ги е нарисувал някой с увреждания.

– Ограничените възможности, не означават, че не мога да живея пълноценен живот си  и че трябва да забравя своите мечти, – казва Мариуш.

Основно художникът рисува реалистични портрети на хора.

– Скоро направих едно пътуване по Европа. Рисувах по улиците на Берлин, Амстердам, Лондон, Париж, Барселона и много други градове. С това пътуване исках да окуража хората и да им докажа, че ограниченията са само в главите ни, – казва художникът.

В Швейцария има предложение да се плати на всеки жител по 2500 швейцарски франка или 2 250 евро на месец, независимо от това дали работи или не. На децата също се планира да се плащат по 625 франка.

Този въпрос ще се гласува. Швейцария може да стане първата страна в света с фиксиран доход. В същото време, тя е единствената, в която ще се проведе гласуване по този въпрос.

Група икономисти внесли предложението, са уверени, че хората ще продължават да работят, независимо от гарантирания доход. Това се потвърждава в проведените анкети сред населението.

Само 2% са заявили, че ще престанат да работят, 8% са казали, че в зависимост от обстоятелствата, може и да преустановят работата си.

Тази идея ще струва на държавата 208 милиарда франка годишно. 150 милиарда се очаква да се вземат от данъците, а останалите пари от социално осигурителните фондове.

За сега от проучването на 1076 души, една трета са признали, че ако се приеме такова предложение, много хора ще престанат да работят. 56% от запитаните са казали, че се съмняват, такъв закон някога да влезе в сила.

„Караоке“ се е появило преди малко повече от 40 години, през 1971 г., но бързо става популярно сред обикновените хора, почти по цялото земно кълбо.

Първото караоке е изобретил японецът Дайсуке Иноуе. По това време той е свирел в музикални групи по барове и на партита.

Той помислил, че за публиката ще бъде по-забавно ако по време на почивките между изпълненията, дава възможност на зрителите да пеят известни песни в съпровод на музиката без думи.

Своето изобретение той нарекъл „караоке“, което означава „празен оркестър“. Заедно с приятели, те построили дървена кутия с плеър, микрофон и „ехо ефект“.

Когато посетителите в барове оценили много добре изобретението, приятелите решили да отворят своя собствена фирма.

И това дало резултат. първите. Първите 11 устройства на новообразуваната фирма се продали почти веднага. Фирмата се разраснала.

Само че японецът не патентовал изобретението си, другите фирми се възползвали от него и станали сериозни конкуренти.

Компанията открита от Дайсуке Иноуе, след 15 години фалирала.

През 2004 г.Дайсуке Иноуе бил награден с Иг Нобелевска награда за нов начин на общение, който кара хората да се търпят едни други.

Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.