Именно така е направила младата учителка по изкуствата Катрин Ан Уотсън от филма „Усмивката на Мона Лиза“.

Тя започва да работи в консервативен Американски колеж за момичета, в който на младите дами се дава блестящо образование, което няма никакво приложение в бъдещият им живот.

След завършване на колежа, нито една девойка няма намерение да продължи образованието си.

Всяко момиче е уверено, че го чакат „Kinder. Kinder, Küche, Kirche“ – дете, кухня, църква и нищо друго.

Катрин Уотсън има друго мнение за това. Именно тя запалва у момичетата амбиции и стремеж за нещо повече.

Мис Уотсън е уверена, че да бъдеш домакиня това не е лошо, но момичетата могат много повече.

Трябва да внимаваме да не настъпим греблото отново. Попитайте се: „Какво успях да направя най-добре?“

Такъв анализ трябва да бъде привичен в живота ни, в противен случай ще правим същите грешки. Само глупаците не анализират на собствените си грешки.

За да не падаме в локвата пак и пак, трябва да извлечем уроци от станалите ситуации.

Кръгът на нашите общения формират нашата личност. В приятелите си ние се отразяваме като в огледало. В тях има същите комплекси, страхове и предубеждения, както и в нас.

За това междуличносните отношения са вид начин за развитие на личността ни.

Бихме придобили увереност, ако общуваме с уверени хора в себе си. Стремежът да овладеем определени навици, ще доведе до владеенето им до съвършенство.

Важно е навреме да усетим, кога е време да променим обкръжението си.

Стремежът към чистота е свързан с няколко психологически заболявания, наречени „мизофобии“.

Те се проявяват в страх от изцапване или заразяване  при допир с окръжаващите предмети, даже и хора

На мизофобии са податливи хора, които често застават пред публика, като зведи, политици, т.е. публични хора, изпитващи стрес при изказванията си.

Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Последната стъпка към изграждането в живота, е да се прави по-малко, а да се доверим на Бога повече.

Някои от вас са имали някакви цели и мечти, като стремеж към постижения, търсене на работа, …. бързайки година след година, а не са ги още постигнали.

Защо просто не се отдръпнат малко? Отпуснете се. Успокой се. Доверете се на Бога. Гледайте това, което той може да направи. А Той може да го направи по-бързо и много по-добре, отколкото можете вие.

Единствената полза на опъването ви и на свръхнатоварването ви е, че нищо друго не ви остава накрая освен да се доверите на Бога. Случаят ще ви отведе на коленете и ще осъзнаете, че без Него няма да успеете.

Бог може да направи това, което ние не можем да направим. Исус не каза, „Ако се заемете по-сериозно, можете да премести планини.“ Той не каза, „Ако работите ви вървят трудно и стигате до стрес, можете да задвижите планините“.

Той каза, че ако имаме вяра, можем да преместим планини. Вяра, не заетост, а това, което върши работата.

И така, каква е вашата планина? Какъв е проблемът в живота ви, че имате нужда от преместване на планина? Спрете да се опитвате да правите това толкова много пъти! Имате много по-малко сила за това, но у Господа тя е многократно повече, затова Му се доверете.