На хълм с изглед към морето в Аделаида, Австралия, има малка, но оригиналната дървена беседка с цилиндрична форма. Тя е малко студио, където архитект може да работи в спокойна атмосфера.
Известният архитект Макс Причард, който проектира къщи от стомана и стъкло, скоро ще отбележи 25-годишнината от своята професионална дейност. Много очакваха да изложи някой свой амбициозен проект. Въпреки това, дизайнерът създаде нещо напълно различно от предишните постройки. Той е построил малка дървена беседка.
Студиото се намира на горист хълм в близост до къщата на архитекта, представляващо бяла стоманена конструкция, монтирана на дебели черни кокили. Както е отбелязал самия автор, той е искал да направи ярък контраст между двете сгради.
Височината на кулите е 6 метра, а диаметър е само 3 метра. Макс Причард харесва затворените пространства. Там той напълно да се концентрираме, работи продуктивно или просто иска да бъде сам.
Вътре студиото е направено от дърво. За стена архитектът е използвал шперплат от бор, а за настилка – паркет от дъски на лиственица. Мебели, които можете да видите там са: са вградени рафтове, маса и два стола.

Дългите разговори на масата в нашето време са заменени с комуникацията в социалните мрежи и кореспонденция по електронната поща.
Холандски дизайнер решил да се пребори с това явление и е разработил необичайна маса за хранене. На нея не можете да седите сами и ако една от страните реши да напусне внезапно, втора болезнено ще достигне пода.
„Това е отлична вещ за тези, които забравят правилата на етикета и не предупреждават, че ще напуснат масата“ – усмихва се дизайнерът Marleen Jansen.
Да, следващия път, този човек сериозно ще си помисли за приятелите си.
На тази маса всички трябва отстранят мобилните си телефони и да се съсредоточи върху комуникацията.
Оригиналната мебел е изработена от бреза и стомана. Дизайнерите мечтаят, тази маса да бъде оборудван за кафе и тогава хората ще могат наистина да общуват и да се опознаят един друг.

Кравите леко могат да погълнат пирони и тел, които попада от пасбищата или лошо очистени фуражи.
Обектите пътува в търбуха и след това влизат в ретикулума заедно с останалата част от фуража. В някои случаи, контракциите на ретикулум могат да прокара част от обект от стената на ретикулума  в перитонеалната кухина , където причинява тежко възпаление. В редки случаи, металния обект прониква в стената на цялия ретикулум и може да прободе сърцето. Това причинява перикардит.
За да се предотвратят такива случаи, много от земеделските стопани още в началото на живота на кравите поставят в храната им малък магнит. По традиция тези магнити са  алнико магнити. Имат дължина от 1 до 8 сантиметра и форма на изгладен прът. Днес са по-често съставени от няколко пръстеновидни феритни магнити, прикрепени към неръждаема стомана или пластмаса-ядро.
Магнитът се въвежда в кравата след гладуване от 18-24 часа. Това действа ефективно ако се прави преди животното да е навършило една година.
Магнитът попада в търбуха на стомаха и събира металите, без да се намесва в храносмилането на другата храна. Той остава там през целия живот на животното.

За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.

Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.