Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.

Двама учени от Южна Корея и Австралия са представили теоретична концепция за защита срещу земетресения, използвайки метаматериал.
Идеята е да се създаде един вид диполи, която да обгражда основата на сградата и да я защитава от въздействието на сеизмичните вълни. Тези вълни се разделят на обемни и повърхностни. Последните имат ниска честота и значителна амплитуда. Тези свойства им придават голяма разрушителна сила.
Простите изчисления, представени от авторите показват, че един дипол като подземна  бариера, имащ формата на цилиндър, с правилния подбор на параметри му, е способен да намали експоненциално амплитудата на сеизмичните вълни. Параметрите включват  дебелина на цилиндъра, както и вида и размера на общите елементи, от които, по аналогия с периодичните оптични метаматериали, се създава бариера. За пример на такива елементи могат да послужат бетонни цилиндри с обем около 1 куб. метър, чийто стени имат дебелина 0,1 м, в които са прокарани четири малки дупки.
Формата на бетоните резонатори, не са зададени строго, на практика това могат да бъдат кубични или шестоъгълни елементи. Различни видове структури са отговорни за различната  честота на сеизмичните вълни.
Разбира се, за обикновените сгради такъв метод не е подходящ. Цената за изграждането на преградата би била твърде голяма. Според учените, диполите от метаматериал могат да бъдат инсталирани на летища, атомни реактори, мостове и други важни обекти.

Компанията Worldwide Aeros планира да построи огромен дирижабъл – летящ хотел. Корабът ще имат твърд корпус и размерите 50.29 m на височина, 74.37 m на ширина, ще има дължина 197,21 м, а капацитетът му ще бъде 400 тона.
За разлика от класическите дирижабли, въздухоплавателното средство няма да бъде по-лек от въздуха. 4,3 милиона m3 хелий ще заема две трети от собственото тегло на машината, за да осигури допълнителна подемна сила.
„Летящият хотел“ ще бъде в състояние да достави 250 души на разстояние от 9650 km при скорост 280 km / h на височина 2400 м. На борда на дирижабъла ще бъдат разположени ресторанти, комфортни апартаменти и казино.
За да се намали шума от витлата на кърмата, тяхното въртене ше се осъществява с помощта на електромотор, работещ на водородни горивни елементи. Апаратът ще бъде оборудван със специална автоматична система, която ще поддържа полета. Тя ще позволява прецизен контрол и ще компенсира условия на околната среда и движението на пътниците.
В допълнение тази версия компанията възнамерява да създаде транспорт, които ще може да доставят стоки от складовете на големите търговски фирми директно на търговците на дребно.

Като се има в предвид напрежението в Близкия Изток, можем да кажем, че гибелта на Коста Конкордия не е случайност, а лошо знамение за света.
Ние всички сме пътници на кораб, наречен „Живот“. Трудно се справяме с живота, но въпреки това се опитваме да го живеем по най-добрият начин. Просто искаме да се насладите на нашето пътуване.
Вярваме, че нашите лидери – капитани няма да отведат кораба до скалите, а в действителност те това правят.
Изпращат ни срещу скалите, а после ни лъжат: „Идете по кабините си. Няма причини за безпокойство. Това е дребна повреда, която техниците скоро ще отстранят“.
След това напускат кораба и ни оставят сами да решаваме проблемите си. „Спасявайте се както можете! Всеки сам за себе си!“ Тези, които са повярвали и са се върнали в кабините са починали.
Забележете корабът е получил името си през 2006г. и на латински се превежда като съгласие, хармония. Всяка палуба е получила име на някоя европейска страна. Съвпадение ли е, че Европа е попаднала на скала, настоящата икономическа криза?
Луксозния лайнер Коста Конкордия олицетворява върха на постиженията на човечеството. Но то е обхванато от зла сила. Корабът, който е легнал сега на една страна символизира факта, че нашите „капитани“ служат на тази сила.
Войната това е нейното основно оръжие. Понякога тя организира „случайна злополука“ като Фукушима, Мексиканския залив или урагана „Катрина“. Нейните последователи си играят на богове. Какво ли не биха дали за да властват над човечеството!

На физиците им се отдало да създадат светлина от нищото. И това не е чудо, а проверка на принципи от квантовата физика.

Съгласно квантовата теория, вакуума не е просто празно пространство. В него непрекъснато се променя енергията. Раждат се и умират двойка виртуални частици и античастици. Независимо от виртуалността си, те могат да оказват натиск. Това се нарича статичен ефект на Казимир и вече е потвърдено експериментално.

В теорията съществува и динамичен ефект на Казимир, според който вакуумните колебания се превръщат в реални частици, в частност фотони. Именно това са наблюдавали и учените.

Статистическият ефект на Казимир се наблюдава, когато две огледала се намират на много малко разстояние. В това пространство раждащите се и умиращи фотони притежават някаква дължина на вълната. От тях ще съществуват само тези, които имат дължина равна на разстоянието между огледалата или вписваща в него цяло число пъти. А останалите вълни ще бъдат подтиснати вследствие, на което налягането вътре ще бъде по-малко от външното, с което се обяснява възникващата сила.

За динамичния ефект на Казимир огледалата трябва да  трептят с голяма скорост. Това може да се осъществи много трудно, за това физиците приложили малка хитрост.

Те поставили метална повърхност в силно магнитно поле трептящо 11 милиарда пъти в секунда. Това предизвикало деформация на повърхността със скорост от  около 5% от тази на светлината.

На изхода започнали да се появяват фотони. Свойствата на зарегистрираните фотони показват, че те се раждат по двойки.