Постояното натрупване на наноси в долното течение на реките, прорязани от разклонената мрежа на ръкавите и притоците, в древността са се наричали „делти“.
Това име им е дадено заради приликата на триъгълното устие на река Нил с буквата от гръцката азбука делта – Δ.
Най-голямата делта на Земята има площ 105 640 кв. км и се намира на река Ганг. Там живеят повече от 145 милиона човека.

Пешеходните маршрути, особено ако са много дълги, винаги разкриват взаимността на самотата и общността, реката и платото, наслаждението и болката. Това преплитане на противоположностите изпълва целия път, дълъг хиляди километри. Трудно е да се повярва, че един човек е в състояние да преодолее тези разстояния пеша. Може би това прави такова необичайно приключение запомнящо се.
Ако искате такова приключение, може спокойно да се отправите по един от многото изморителни и същевременно зрелищни маршрути.
Днес ще ви представя един такъв маршрут с дължина 805 километра.
Истинските търсачи на приключения навярно ще се вдъхновет от първооткривателския дух на този исторически маршрут, който е по следите на експедицията на Самуил и Флоренция Бейкър.
Това са първите европейци, който преди 150 години са се добрали до езерото Алберт в Източна Африка и са го кръстили с името на съпруга на кралица Виктория.
Маршрута започва близо до Джуба, столицата на Южен Судан и минава край уникалните природни обекти, като езерото Алберт и 43-метровия водопад Кабарега при вливането на река Нил в езерото Виктория.

Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.

Нина с голяма радост постъпи в университета, вече беше втора година, когато ѝ се случиха неприятности. Тя изпадна в депресия и реши да сложи край на живота си.

Докато вървеше към реката чу, че някой я вика. Ускори крачка.

Тогава усети как някой я хвана за ръката. Обърна се и видя приятелката си Жана.

– Накъде си се забързала така? Изглеждаш много зле. Какво ти е?

Нина мълчеше и заби поглед в земята. Жана я погледна  и каза:

– Тъкмо отивам на църква, искаш ли да дойдеш с мен?

Нина поклати отрицателно глава и  поиска да продължи пътя си, не искаше да сподели с приятелката си какво е решила да направи. Жана усети отчаянието ѝ и насила я повлече към църквата.

Този  ден свещеникът говореше как Бог лично преследва човека, за да възтанови отношенията си с Него.

Изведнъж Нина усети как сърцето ѝ съвсем осезаемо се изпълни с любящото присъствие на невидимия Бог. Тя разба, че Бог непрекъснато я е следвал от момента, когато всичко в живота ѝ се сгромоляса. Негова беше ръката, която я спря, за да не извърши непоправимото.

Истината я озари и Нина предаде сърцето и живота си на Бога. И в нея настъпи невероятен мир.

Нима това е поредното „трябва“? В известен смисъл, да. Но когато кажем: „Дълг“ това е къде по-приятно. Майката е задължена да се грижи за себе си, за физическата и емоционалната си почивка. Тя трябва да намери своите източници на мир и радост.
Когато майката е щастлива, тя може да направи щастливи своите деца. Отпочиналата и удовлетворената жена може да дари с топлина и радост на съпруга си.
Само ако жената се научи да приема, тя може, от сърцето си, по-дълго  да отдава, да споделя и изпълва близките си с добри емоции.
Колко често майките, които се грижат за себе си, се възприемат като егоистки? Щом си родила бъди готова да даеш всичко от себе си, без остатък. Да, майката наистина дава, това е заложено в нея.
Изворът, реката, морето, … също отдават, но за сметка на какво? Те непрекъснато се пълнят. Така и майката трябва да бъде изпълнена, за да бъде източник на благосъстояние, грижи и щастие в дългосрочен план, а не само за един месец или една седмица след раждането на детето.
Щастливат майка е основата на щастието в семейството. Обърканата, уморена и неудовлетворена майка – това е не само нейн проблем. Атмосферата в дома се гради от стопанката. Тогава можем ли да кажем, че ако една жена се грижи за себе си е егоистка?
Познаването на източниците на изпълване с радост и щастие, а също и каналите, които опустошават, угнетяват и нараняват, и използването на тези знания, съвсем не е егоизъм. Това по-скоро е отговорност на майката, на жената пред нея самата и пред семейството ѝ.