Течала си река в пустинята. Тя била малка, но в близост до бреговете ѝ процъфтявал живот: цъфтели цветя, шумоляла тревата, пеели птици, върби наклонявали дългите си клони и я галели. Реката се радвала на живота около себе си и всичко ѝ изглеждало навсякъде прекрасно.
Една нощ до нея пропълзяла змия и изсъскала:
– Ти си толкова щастлива тук, а малко по-далече от твоите брегове всичко умира от жега …..
Ако змията е била по-добра и мъдра е щала да каже: „Ти си толкова добра, не жалиш влагата си и спасяваш от гибел цветя, треви и дървета в тази нажежена от горещината пустиня“. Но тя не била такава, а била зла и завистлива.
Реката се наскърбила:
– Как мога да помогна на пустинята?
– Посъветвай се с човека, – отговорила змията.
На сутринта човекът изслушал реката.
– Добре, – казал той, – аз зная какво да правя.
Ако човекът е бил мъдър и грижовен е щял да каже: „Ти и така правиш всичко, което можеш“. Но той бил закоравял и небрежен.
Взел кирката и без много да се замисли, разкопал бреговете на рекичката и направил множество канали, които я свързали с пустинята. Водата по тях отишла в пясъка, а по бреговете, къдете преди течала, всичко изсъхнало.
Още повече се натъжила рекичката. Долетяла до нея райската птица.
– Какво се е случило? – попитала тя.
Разказала ѝ рекичката за своята голяма мъка. Тогава райската птица ѝ казала:
– Ти не си родена, за да напояват цялата пустиня. Това не можеш да направиш. Връщайте се във своето корито и дай живот на своите брегове.
– Но на мен ми е мъчно за пустинята ….
– Радвай се на живота на своите брегове, не тъжи за нажежената пустиня. Радостта ти ще укрепи твоите сили, а скръбта ти ще привлече хората. Те ще видят жизнеността на твоите брегове и ще се досетят как да оживят пустинята. Това е твоето предназначение …..
Потекла рекичката отново на мястото си и понесла със себе си радостта, която дава живот на бреговете и мъката, че не може да оживи цялата пустиня.

Войник се връщал от война. Стигнал до река. Помолил един лодкар да го прекара през реката.
Когато лодката стигнала средата на реката се появил свиреп дракон. Извила се страшна буря. Огромни вълни заливали лодката, а драконът злобно се смеел.
Когато видял дракона лодкарят хвърлил веслата и ужасен затворил очи.
– Защо не гребеш? – извикал войникът.
– Защо да греба? Появи се дракон, все едно какво ще правя, отивам на дъното на реката.
– Човек не трябва да се примирява така. За живота си всеки трябва да се бори! – казал войникат, скочил във водата и отсякъл главата на змея.
Много зли същества живеят между нас, защото се страхуваме от тях. Престанете да треперите пред тях и те няма да ви се явяват пред очите.

Човек, който не можел да плува в паниката си започнал да потъва в реката. Той вдигал фонтан от пръски, а по реката прибягвали вълни. Човекът в страха си приел това за опасно течение и започнал да се бори с речните вълни.
Накрая потъващия осъзнал как да се държи над вода и бавно заплува към брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че на река цари пълна тишина, а той през цялото време се борел с вълните и пръските, които сам си създавал.
Колкото повече мислите, толкова по-нещастни ставате. Избавете се от многото мисли и добавете повече благодат, с благодатта ще разберете какво е добро. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако подредите мислите си правилно, тези нещастия ще се прекратят.

Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.

Учител и запален рибар уловили малка платика. Учителят погледнал платиката и казал на рибаря да я пусне обратно в реката.
Въпрос: Какво е казал учителят на платиката?
Време е да помислите малко. Е, не се напрягайте толкова, не е толкова трудно. Мислете логически!
Отговор: Ит етилетидор с макач ет ерту, ищък в ис иди.
Коментар: Задата се решава напълно логически. Като рибар учителят иска да хване голяма платика, а не малка. Така че учителят може да каже тази фраза характерна за учителите.