Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.

Не ѝ разрешавай да спи дълго в леглото. Вдигни я в ранни утринни зари. Дръж я здраво със юзди, не позволявай да безделничи и крака да клати.

Не проявявай снисхождение към нея, от работа нека не се отърве. В противен случай ще свали от теб, без жалост и това що носиш на гърба.

За раменете я хвани, здраво разтърси я, нека учи непрестанно, без отдих и безспир. За да живееш по човешки, учи отново и отново.

Душата е робиня и царица, работничка и дъщеря. Необходимо е непрестанно да се труди, за да създава и твори.

Да обичате е изтощително. Това  си е работа.

Повечето хора не разбират, че тяхното физическо състояние оказва силно влияние на техните взаимоотношения с околните и способността да обичаме.

Всяко действие на обич, отнема физическа енергия. Например за да изслушаш някого, поставяш нуждите на този човек пред твоите.

Опитвали ли сте да проявите заинтересованост към собственото си дете, когато се връщате уморен от работа? На вас ви е трудно дори да го изслушате, защото нямате сили за това.

Какво става със вашите взаимоотношения с околните, когато сте изтощени? Малките проблеми стават големи.

Какви навици трябва да практикуваме, за да се освежаваме?

На първо място трябва да имаме нужната почивка. За това Бог я е поставил между 10-те Божии заповеди.

Балансирано хранене. Изборът на плодове, зеленчуци и каква да е храна е много важно за организма и физическото му състояние.

Редовни упражнения. Нашите тела се нуждаят от активност. Едно време не се е изисквало повече движение, защото хората са ходели много и са извършвали често физическа работа.

Но днес, при нашия заседнал живот имаме само два избора: умора или спортуване. Изберете второто, за да бъдете пълноценни.

Супермаркетът бе пълен и хората се блъскаха, за да стигнат до касите. Елена бе напълнила количката и се запровира между хората, търсейки някоя по свободна каса или по-бързо работеща жена на касов апарат.

Един от служителите в магазина дори и помогна.

Нареди се и зачака. Имаше припряни хора, които едва се удържаха на едно място. Други спокойно разговаряха и споделяха какво са успели да вземат по-евтино. Трети мълчаха и търпеливо чакаха реда си.

Дойде и редът на Елена.

Когато видя сумата за плащане, забеляза един пакет в края на количката, който не бе минал през касата.

„Колко съм разсеяна, забравих, че в бързината грабнах едно скъпо парче месо, – каза си Елена. – Мога да си го прибера, без да го платя, щом не са го маркирали, каква вина имам. Никой не ме забеляза“.

Но нещата не приключиха до тук. Започна една вътрешна борба в нея.

„Как може, та ти си християнка. Това е кражба“.

„Глупости, нали касиерката не го е чукнала, къде е гледала, нали за това ѝ плащат“.

„Виж, колко много хора чакат, тя е уморена. Обслужва всички, дори е любезна с клиентите, за всеки намери добра дума“.

„Хайде, тръгвай, какво се ослушваш. Станалото, станало, взела си го и толкова. Голяма работа“.

Елена с бързи крачки приближи касата:

– Извинете, но тук сте пропуснали нещо.

Касиерката включи месото в сметката и Елена доплати.

Когато излезе от магазина тя почувства радост и мир в душа си. Сърцето и пееше: „Благодаря ти, Господи, че ме избави от примката на това изкушение“.

Животът е пълен с изкушения, но Бог ни дава сили да устоим.

Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.

На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.

При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….

На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница  била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.

Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.

Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.

Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.

– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.

Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.

Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.

– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.

И той доволен запял фалшиво  популярна унгарска мелодия.

– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….

– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …

– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!

 – Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.