Всяка майка при развиването на самодисциплина, на първо място трябва да обърне внимание на себе си и на здравето си. Защото, както показва опитът, често болни, уморени и раздразнителни майки не са в състояние да се грижи 100% за семейство си.
Добрите навици могат да помогнат в самодисциплинирането. Те решават много проблеми и съдействат за подобряване здравето на жената.
Например, не бива да се седи пред компютъра през нощта. Нужно е да се правят физически упражнения, дълги ходения, игри на открито с децата, разходки на чист въздух. Това много добре влияе върху тяло и подобрява настроението.
Отглеждането на децата и домакинството отнема много енергия. Това е наистина енергоемко, но не се страхувайте.
Важното е, да имате подкрепа от приятели, роднини и съпруга си. Подръжка можем да търсим не само от хората, но най-вече от Бога. Той никога няма да ни откаже помощ, ако го потърсим искрено, с цялото си сърце и душа.
Четенето, музиката и занимание с нещо, което обичаме, може да ни успокои и вдъхнови. Много е важно да отделяме време за такива неща.
Самодисциплината не е черта на характера, която имаме по рождение, а навик, който придобиваме през целия си живот. И ти, и аз можем да се обучаваме и развиваме този навик.

Днес обществото ни като цяло има три основни проблема: влиянието на информацията, желанието за удоволствия и постигане на комфорт. Това са характерни черти на консуматорската същност на човека.
Когато става въпрос за комфорт, това не означава добре оборудвано работно място с добра техника, за да се извършват професионалните задължения, не и за самите предмети, а за перспективите.
Често можеш да чуеш фрази около себе си като:
„Не се напрягай много! Погледни по-леко на нещата! Това нужно ли ти е повече от всичко? Почивай си!
За да достигнеш до такова отпускане изразходваш много усили, с цел да изкараш много пари. А когато парите се появят, за какво се харчат? За достигане на главната цел на човека, но ако тази цел е неговия комфорт, той ще изразходва парите си точно за това. И след като човек придобие определен комфорт става ли по-щастлив? Не! Празнината в него не може да се запълни с получаването на следващата материална придобивка. Тя се запълва с нещо много по ценно.
Чуйте думите на Христос: „който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мен“.
А какъв е този кръст? Това не е ли инструмент, който усложнява човешкия живот, уред за мъчения? Ни най-малко.
Господ сам беше закован на него, за да ни освободи и откъсне от грешния ни живот, и да ни възвиси до себе си горе на небето.
Отхвърлете всяка пропаганда, която ви призовава, да се отпуснете и наслаждавате на земния живот. Ако послушате, който и да е от тези призиви ще достигнете до деградация. И тъй като мнозина правят така обществото обесмисля съществуването си и се самоунищожава.

С малко изменение на куртката, тя се превръща в тигър, слон или други животни, които са застрашени от изчезване. Тази необичайна трансформация е направена с цел да изтрие границата между човека ловец и животните, които той убива.
Древните хора са слагали върху себе си животински кожи, за да се стоплят. В днешния свят не е необходимо да се убиват животни, но човекът е останал верен на тази традиция. В резултат на това, много видове са на ръба на изчезването, а други са изчезнали от лицето на Земята.
За да привлече вниманието към проблема на застрашените животни, лондонският дизайнер Рохан Чобра е създал необичайна колекция от облекла – якета, оформени като силуети на диви животни, застрашени от изчезване. Благодарение на гениална система от ципове и закопчалки, якета в зависимост от модела приемат формата на носорог, слон, тигър или планинска горила.
Според Рохан, всяка куртка напомняне на човека за неговото лично участие в унищижаването на животните на Земята. „Опитах се да неутрализирам границите между ловеца и плячката му“, – казва дизайнерът.
Български дизайнер е създал трансформиращи се куртки и якета, които се превръщат в ръчен багаж, но той ги е замислил с по-прагматична цел, свързана преди всичко с комфорта на човека.

Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Две жени близки роднини се скараха. Кавгата им беше за имот. Това е сериозен проблем, не е дреболия. Много се караха и накрая спряха да общуват помежду си.
Трудно е да запазиш емоционалното си спокойствие, когато живееш в един апартамент с човек, от който силно си наранен. Там често се развихряха страсти.
И всеки знае, че подобни чувства не преминават, но разрушават живота, на този, който ги изпитва.
По-възрастната, от двете скарани жени, една вечер изведнъж загуби разсъдъка си, обезумя, започна да къса всичко, а после се опита да се покатери по стената.
Линейката пристигна и я откара в болницата, но тя беше в кома. Веднага започна лечението ѝ. Включиха я на изкуствено дишане, защото тя не можеше да диша.
Направиха изцяло преглед и поставиха следните диагнози: диабет и промени в панкреаса; туберкулоза – силно поражения в белите дробове; мозъчен тумур; подчелюстно подуване и като капак гноен минингит.
Лекарите нищо хубаво не можеха да обещаят на роднините.
В болницата дойде един мъж и се моли за нея и тя дойде в съзнание. Прехвърлиха я в друга болница. Тя започна тихо да говори, да се обръща, но не успя да се изправи на крака. Беше много слаба и изтощена.
След една седмица тихо умря.
Патологът шокиран обясняваше на роднините:
– Не разбирам, проверих всичко няколко пъти. Тя нямаше никакво заболяване. Всички предишни диагнози за тумор, туберкулоза и промени в панкреаса бяха изчезнали. Но от какво умря и аз не знам.
Причините за смърта ѝ назова човекът, който се бе молил за нея:
– Караниците, гнева и негодуванието.
Когато, той се помоли тази жена да оздравее, Бог отговори и тя бе здрава, но след това умря. Тогава мъжът се обърна към Бога:
– Господи, но защо тя умря, нали се молих да е жива и здрава?
Бог му отговори:
– Само не и когато самият човек иска да умре ..
Работата се състоеше в това, че тази жена беше много нещастна, с болно дете инвалид на ръце, без мъж и куп дългове. Тъжна история…..
Нашият гняв и емоции не са безобидно нещо, те могат да ни убият.