През 1800 г. средната продължителност на живота в богатите страни е 40 години и в по-бедните – само 25. Малко хора са успявали да доживеят до дълбока старост, повечето са умирали от инфекции.

Днес, хората в развитите страни живеят средно 80 години, а в третия свят – 50.

Ако погледнем водещите причини за смърт, се оказва, че в третия свят, хората продължават да умират от диария, респираторни инфекции, СПИН.

В развитите страни, където има достъпът до съвременните лекарства, всички тези проблеми се държи под контрол, но хората умират от мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, – заболявания развитието, на които е силно зависимо от начина на живот.

Изследователите наричат ​​сегашната ситуация „трета епидемиологична революция“.

Лекарите са се научили да се бори с инфекциите, държат под контрол хроничните заболявания като диабета.

Днес главната задача е борбата със старческите болести.

Спасяването на потъващите до голяма степен зависи от самите тях.

Дълго живеят тези, които имат силна воля, да откажат пушенето, да не злоупотребяват с високо калорична храна и отделят време за каране на колело, вместо да гледат телевизия и да лежат на дивана.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.

Филип зави зад ъгъла и заби колата в автомобил със подемен механизъм. Той мигновено удари спирачките, но тези, които пътуваха в колата с него започнаха да крещят:

– Автобус идва зад нас! Ще ни удари!….

Филип се обърна към тях и слушаше обясненията им. След това видя автобуса, който се вряза в колата му. Заедно с другите в колата той не притиснат към автомобила, в който се бе блъснал.

На Филип му се струваше, че всичко става прекалено бавно, освен собствените му движения, които бяха с обичайната си скорост.

Той изобщо не можеше да разбере как може да стане това. Да чува какво му говорят другите в колата, да забележи как автобусът се врязва в тях и същевременно да види как се блъска в другия автомобил.

Това единствено може да се определи, като забавяне на времето.

Някои учени предполагат, че когато сме изправени пред опасност, освобождаването на стреса, може да ускори мисловните процеси на човека, а света около него започва да се движи много по-бавно.

Една от причините, за да се получи така е, че нашата система, която отговаря за определени движения, има собствен секундомер, който записва колко бързо се придвижват нещата в полезрението ни. И когато работата му е нарушена, заради увреждане на мозъка, светът наоколо замира.

Боб бе едно от деветте кученца, което бе родено от кафеникавия лабрадор чрез цезарово сечение.
Когато собственикът му разбраха, че това кученце има цепнато небце, каза:

– По добре да го приспим. Такива кучето рядко оживяват. Не можем да го гледаме как умира безпомощно.

Венелина бе ветеринар по призвание. Тя бе изпълнена с решимост, да помогне на това малко кученце.

– Подарете ми го, – каза Венелина, – ще се опитам да му дам втори шанс за живот.

– Но нали такива кученца се приспиват? – каза възрастният мъж, който обичаше еднакво всички кученца, който му бе родил лабрадора му. – Не зная каква е причината да не могат да оцелеят такива мъничета, но не искам да гледам как се мъчи и болезнено умира.

– В зависимост от ширината на цепнатината на небцето, такива кучета имат проблем със сученето и умират от глад, – поясни Венелина.

– Е, ако смятате, че можете да го спасите, – каза мъжът, – нямам нищо против. Ще се радвам да оживее и да порасне.

Венелина започна да храни Боб със сонда за хранене на всеки 1-2 часа в продължение на една седмица, даже го взе и на работното си място.

Боб оцеля, заплахата за живота му изчезна. Радостта на Венелина бе голяма и тя го прие като свой домашен любимец.

В крайна сметка, чрез операция се коригира дефектът на Боб. Ръцете на Венелина сами я извършиха.

След това, който и да го погледнеше, весело му се усмихваше и казваше:

– Прекрасен е.

В миналото Данеша Коуч от Канзас, със сигурност  биха я приели за богиня на плодородието.

Тя родила близнаци. Но при тази първа бременност, едно от децата умряло.

Данеша много тежко е преживяла смъртта на сина си. И тя решила непременно да подари на оцелелия близнак брат и сестра.

Този щастлив момент настъпил много по-рано, отколкото планирали двамата съпрузи.

След по-малко от шест месеца Данеша забременяла отново и родила две момиченца. Те били истинско благословение за семейството.

Изминали само три месеца и Данеша отново била бременна и отново с близнаци.

Заинтересовани от необикновената плодовитост на младата жена, лекарите ѝ направили изследвания и установили, че по време на овулацията тялото на Данеша винаги произвежда многоядрени яйцеклетки, което било и причината за появата на близнаците.

Шансът една майка да роди подред три двойки близнаци е 1:88,000, т.е. това е практически невъзможно.

Данеша твърди, че никога не е вземала лекарства, за увеличаване на плодовитостта си, но за какво ѝ е с такова богатство в ръцете.

Щастливата майка, независимо от своята младост, с гордост разказва за своето удивително семейство и е благодарна, че винаги е дарена с щастие в двоен размер.