Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Айнщайн е казал: „Когато седя до едно красиво момиче един час изглежда като един миг, а когато седиш в горещ тиган минутата изглежда като един час“,

Забелязали ли сте, че когато пътувате времето спира? Седмицата минава като месец.

Защо времето тече по различен начин?

По този въпрос има много книги и научни изследвания.. Например книгата „Покоряване на времето“ от Стив Тейлър. В нея се казва, че:

С напредване на възрастта, времето се ускорява.

Когато сме отворени за нови преживявания или сме в нова среда, времето се забавя.

Ако си погълнат от нещо, времето минава бързо.

Ако не сте се съсредоточили в нещо, времето минава бавно.

Имам свое обяснение за ускоряване на времето. Да започнем с въпроса: Кога времето преминава мигновено? По време на сън.

Седмицата минава като един ден, зашлото спим, може да се спи и с отворени очи. Липсата на информация води до загуби на време и памет.

Има още една причина за бързото протичане на времето. Това е деленето на важни и второстепенни събития в живота. Например, когато човек очаква събота и неделя, останалите дни изпадат в паметта.

Времето в къщи може да тече така, както и когато сте на пътешествие. Осъзнах, че най-интересните събития се случват всеки ден, а не точно в определен ден от седмицата и времето се разтегна.

Преди това между значимите дати времето минаваше за миг, а сега между петък и вторник усещам цели три дни! Това си е направо вечност!

Времето може да се забавя и ускорява. Това е функция на съзнанието. Според течението на време можете да определите в какво състояние се намирате в момента.

Ново проучване е установило, че диетичните газирани напитки увеличават риска от развитие на диабет с 60%.
В изследване на френски учени са взели участие 66 000 жени. Състоянието на здравето им се е наблюдавало в продължение на 14 години от 1993 до 2007 година.
Жените, които са пили напитки с изкуствени подсладители са по-склонни да развият диабет, отколкото участничките, които са пили обикновените версии на тези напитки.
Учените са установили, че феновете на всички газирани напитки са имали по-високо предразположение да развият диабет, отколкото любителите на плодовите сокове.
Според Световната здравна организация, 347 000 000 души по света страдат от диабет. Тя е хронично заболяване, причинено от липсата на инсулин в организма, което води до повишаване на кръвната захар. С течение на времето, заболяването води до унищожаване на сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и нервната система.

Дани ме теглеше от витрина на витрина. Следвах я макар и малко неохотно. В края на краищата, бях излязла да се поразходя малко. Тя искаше да си купи хубав, но евтин колан. Сряхме пред магазина за кожени изделия и тя реши:
– Тук е! – каза въодушевено Дани.
Пред витрината беше спрял още някой. Млад мъж, който също разглеждаше кожените изделия подредени на витрината. Погледнах го веднъж, но той не беше от мъжете, които можеш да погледнеш само веднъж. Притежаваше красота, която се набиваше на очи. Тъмния загар на кожата само подсилваше хубавите му черти.
– Видя ли го? – попитах Дани, която не разбра точно за какво ѝ говоря.
– Кого? – неразбиращо ме погледна тя.
– Кафявия, – отговорих едва – едва.
– Предпочитам черния, – възрази Дани.
Вероятно тя бе решила, че ѝ говоря за колани.
– Ах, този ли! – ахна тя, когато най-сетне разбра за какво ѝ говоря.
В очите ѝ припламнаха огънчета.
– Да, необичайно очарователен тип е, – призна тя.
– Вероятно той е резултата от малка забежка на Казанова тук преди шест или седем поколения.
– Грешите, – каза един много приятен глас близо до мен. – Предците ми са правили забежки някъде на север. Те до един са били ковачи.
– О, Боже! – изпъшка Дани.
Тя веднага млъкна, но и двете се изчервихме като домат.
– Тук се случват понякога земетресения, – бързо смотолевих. – Защо не се случи едно тъкмо сега, когато ни е толкова необходимо!
Младежът ме погледна в очите и се усмихна:
– Смятам, че току що преживяхме едно.

Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.