Кражбите в България са се усъвършенствали и са достигнали най-високото си равнище. За това не са могли да си мечтаят нашите хановете, болярите, та дори и ръководителите при социализма.
Сега организирано и планомерно крадат в самата ни държава. Как ли? Чрез корупция!
Като се започне от най-скъпите и необходими природни ресурси като нефт и газ, та се стигне до най-малките неща, комисионите в банките…. Всички крадат и от живи, и от мъртви, даже и от тези, които още не са се родили…
И крадат всичко…
На първо място, разбира се, за себе си, за своите „услуги“.
Без кражба България практически  почти не би могла да съществува, а теоретически изобщо е немислимо.
Нека погледнем истината в очите и да признаем, че всяко предприето дело за „борба с корупцията“, не само е безсмислено, но е и вредно, защото корупцията е „източник“ на нашето съществуване.

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!

Мухтар е много зле. Той се бори със смъртта.
Едно момиченце го намери навръх Нова година на пътя. Беше го прегазила кола.Беше подгизнало в  голяма локва кръв.
Откараха го в клиниката и започна борбата за живота му.
На другия ден се намери стопанина му, но той се отказа от него. Мухтар така и не разбра защо го предадоха….
Да бяхте видели само очите му…И най-лошото е, че той не иска да живее…
Ветеринарният лекар дава 5-7 % шансове да оживее.
Детето, което го е намери плаче, прегръща го и се моли да оживее…
Момиченцето е готово на всичко, то се бори за живота на отхвърления „приятел“ на човека..
Той трябва да живее…..

Ако се вярва на публикуваните кадри в Интернет, крилатият хищник е кръжил над парка. Неочаквано се спуснал към малко дете, хванал го здраво и се опитал да го вдигне нагоре. Изглежда тежестта се е оказала непосилна. Така птицата прелитайки няколко метра, след което хвърлила детето на земята.
Възрастният придружаващ  детето, реагирал бързо. Той се постарал да достигне детето, което птицата отнасяла.
През това време изплашеният орел изпуснал малкото от два и половина метра. На главата на детето имало ярко червена шапка с очи и уши. Може би за това орела е сметнал малкото за плячка.
Някои  твърдят, че заснетото видео е подправено.

Ноща обви с мрака си отиващия си ден. Наметна тъмната си перелина с безброй звезди и се заслуша във войствената песен на вяръра. Силует на жена се открояваше в неосетената стаяя. Седеше, подпряла глава върху масата.Мислите й галопираха и я връщаха назад във времето. Ето я с косици от злато разсипващи се върхи крехките й рамене. Топлите кафяфи очи сияеха…
Изведнъж се разнесе звън. Тя отново е в стаята. От мобилният й телефон  се разнасяше позната музика. Погледна дисплея и се засмя: „Сетил се е“.
Натисн бутона и спокойно каза:
– Да.
От телефона се разнесе дрезгав глас придружен с лека кашлица:
– А, май някой се е родил днес?
– Така ли? – поде шегата тя.
– Нали знаеш, аз съм стар човек и често забравям, но днес звънна сестра ти… Та честит рожден ден. Пожелавам, ти, здраве, щастие и сбъдване на мечтите.
– Татко, нали знаеш, че сбъдването на мечтите правят човека щастлив? – подкачи го тя.
– То щастието е относително нещо, но преди всичко бъди здрава. – Въздъхна и продължи. – Помня онази сутрин, когато ми съобщиха, че си се родила.
– Зарадва ли се тогава? – прекъсна го бързо тя.
– Нали знаеш, ние мъжете обикновено искаме момчета….. но сега се радвам, че си жива и здрава, – в гласа му се долови лека тъга.
– Благодаря ти! Ти винаги си бил добър към мен и вечно си ми помагал, – сълзите напираха в очите й
Нощта стана по-ведра, изпълни се с любов и нежност.