Петър пристигна в училище, а устната му подута.
Децата го гледат с любопитство, а учителката попита:
– Петре, какво се е случило?
Малчугана се мръщи, пристъпва от крак на крак. Вдига хитро очи нагоре и казва:
– С баща ми бяхме за риба. ….. И една оса кацна на устната ми.
– И какво, ухапа ли те?
– Не успя, татко я уби с греблото!
Архив за етикет: очи
Данък за мир
През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците. Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.
Звуците са най-трудно задържаната информация
Джеймс Бигелоу и колегите му от университета в Айова открили, че хората не помнят звуците. Но за това пък много добре помнят до какви неща са се докосвали или какво са видели. Това говори, че мозъкът използва различна схема за обработка на информацията. Или звуковата информация се обработва по различен начин.
Учените са разработили тест, проверяващ краткосрочната памет на повече от 100 души. Доброволците били помолени да слушам звуци чрез слушалки, да гледат квадрати с различни нюанси на червено и да почувстват вибрациите, държейки алуминиева пръчка. Между появата на всеки звук, отенък или вибрация минавало време от 1 до 32 секунди. Оказало се, че звуковата памет много по-бързо се размива в паметта в сравнение с информацията за отенъците и вибрациите.
Специалистите пуснали на доброволците запис със лай на куче, показали им запис на беззвучен баскетболен мач и ги помолили да се докоснат до различни предмети със завързани очи. През определено време, от час до седмица, след експеримента на хората им било трудно да си спомнят, какви звуци са слушали. Така че, учителите определено трябва да включват визуален компонент в уроците си. Трябва да отбележим, че маймуните също добре помнят това, което са видели или докоснали, но със звуците имат проблем.
Какво ли не правят жените за красотата си
През 19 век е било модерно да се поглъща определено количество арсен, за да „се придаде на лицето цветущ вид, на очите блясък, а на тялото привлекателна закръгленост“.
Приема на арсен е било свързано с цял набор от правила.
Трябвало да има луна. Първо се взема само едно зърно, докато не се изработи приспособимост. И ако това вече е станало, необходимо е да се взема цял живот, в противен случай ще настъпи смърт.
Вярно е, че е имало и странични ефекти. Арсенът се натрупвал в щитовидната жлеза и причинявал гуша, а понякога настъпвала и смърт.
Но когато ставало въпрос за красота, кой може да ги спре……?
Истинско смирение
Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някакъв известен лекар. В своя дневник, той написал: „Ако аз изглеждах в неговите очи много голям, то Господ ми помага да разбера, че без Него аз съм нищо. Той ме използва, но аз не съм този, който върши нещата. Брадвата не може да се похвали, че сама е насякла дървата, без дърваря тя не би могла нищо да свърши. Той я точи и използва. В момент, в който дърварят изхвърли брадвата, тя се превръща в ненужно желязо. Никога не трябва да забравям това“.
Известен с истинското си благочестие, той често се подлагал на унищожителна критика. Вместо да реагира на нея или да се оправдае, той казвал:
– Благодаря ви за критиката. Мисля, че си я заслужавам. Критиката ви ме изцели и ме накара да изпитам сърцето си в молитва, която ме довежда до пълноценно общение с Бога. Ще се помолите ли за мен?
Готовността да се признаят грешните разсъждения и подчинявайки се на присъдата на братята, не се намалява влиянието на християнина, а го увеличава.
Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверието. Истинското смирение не забелязва заслугите си, не излага на показ своите изключителни духовни качества. Само смирените хора могат да се уподобят на Бога.