Дребничката и много мила Дени с искрящи светли очи и ведра усмивка почина тази сутрин. Същата, която печеше кекс на мъжа си всеки ден нищо, че понякога забравяше да включи фурната. Беше толкова старателна за външния вид на мъжа си, че вместо шалче увиваше около врата му, домакинската си престилка, винаги безупречно чиста. Беше много мила и приятна жена.

Пепи, нейният мъж, седеше на столче до леглото й и стискаше ръката й между дланите си. Тя беше облечена в чиста нощница, а на лицето й бе изписана обичайната добра и ведра усмивка..

Лекарката влезе в стаята, взе един стол и седна до мъжа. Той вдигна очи към нея и дрезгаво каза:

– Отиде си, докторке, – сълзите му се стичаха по лицето, – отиде си без мен.

– Знам. Съчувствам ти и те разбирам.

– Обеща да не го прави. Трябваше да ме изчака. Сега какво ще правя без нея? – хълцаше старецът. – Женени сме от 64 години …. Не мога да се справя без нея. Кой ще ми говори, кой ще ме слуша сега? Обичаше да казва: „Пепи, много говориш, това дразни другите и никой не те слуша“.  И тя много говореше. И двамата бяхме едни бърборковци. В последно време нямахме нужда дори да казваме нещо, защото всеки знаеше какво ще каже другият, но това не ни спираше. Казвах й : „Не започвай пак тази стара история“. А тя ми отговаряше: „Ако е било интересно първият път ще бъде интересно и сега“. Какво ще правя без нея сега? Какво …?

– Бяхте ли с нея до края?

– Да. Всички бяха много мили към мен. Оставиха ме да бъда с нея през цялото време. Тук съм от снощи.

– Радвам се, че сте били заедно до последно.

– Да. Бяхме. Беше толкова спокойна. И така си отиде. Последното, което ми каза беше: „Пепи, прости ми“. Сигурно, защото не ме дочака. А като издъхна се усмихна.

Старецът погледна жената с бялата престилка до себе си и каза:

– Вярвате ли в отвъдния живот, докторке? Много хора вече не вярват …..

– Вярвам, – каза лекарката.

В този момент тя наистина беше убедена, че Дени е на небето, ведра и усмихната, очакваща Пепи да пристигне при нея .

– Мислите ли, че ще я видя отново?

– Убедена съм.

– Много се радвам, че мислите така. Защото понякога ….., – усмихна се старецът през сълзи, – не винаги съм сигурен. Много ви благодаря, че дойдохте, докторке….

При тази процедура, движението на очите изменя посоката си в зависимост от температурата на водата. Тя се използва за диагностициране на увреждане на ухото или на мозъка. По този начин могат да бъдат намерени съсиреци, подувания, гноясване, и дори увреждане на нервите в самия мозък.
Студената вода се излива в ушния канал, само на едното ухо и очите правят бързи движения в отговор на усещането на вода в него. Ако ухото се пълни с топла вода, зениците трябва да се движат към ухото, настрани.
Този прост тест проверява дали е наред слуховия нерв в ухото и тези части от мозъка, които отговарят за баланса в тялото.
Ако зениците не реагират или се  движат хаотично, то пациента има проблем. Ако в ухото се налива студена вода, а очите не реагират както се очаква, проблема е много сериозен.
Този тест се провежда с хора, на които им се вие свят постоянно или на такива, които са взимали антибиотици и са загубили слуха си.
И въпреки, че теста е много прост, анализът на резултат е сложен и обикновено се прави с помощта на компютърни сензори за измерване движенията на очите.
След като тестът с водата разкрие отклонения, се правят допълнителни изследвания, за потвърждение на диагнозата.

– Заради истината съм готов да отида навсякъде, – казал пламенно един ученик
Учителят бил изненадан.
– А кога ще тръгнеш, – попитал го той.
– Веднага щом ми кажеш къде да отида.
– Мисля, че трябва да отидеш там, където сочи носът ти, – казал учителят.
– Хм….. И къде да се спра?
– Където искаш.
– И ще намеря ли там истината?
– Ами да. Тя ще стои точно пред носа ти и ще гледа в невиждащите ти очи.

Вие не вярвате в Бог, но вярвате в науката, независимо от това, че науката е по-скоро теория на вероятностите. Вероятността този свят да е създаден от разумно същество е трилион пъти повече възможно, отколкото да се е появил от само себе си.
Смятате, че сте по-умни от вярващите, но същевременно мислите, че мозъкът ви се е появил от само себе си.
Ако наистина сте по-умни, как можете да повярвате толкова лесно, че вашите предци са маймуни?
Смятате, че този свят се е появил от произволно съединение на химически елементи, но не сте съгласни, че поема може да се напише от произволно съчетание на букви, а компютърните програми да се появи от произволно подреждане на нули и единици.
Смятате се за воняща купчина тор, но се гордеете, че не сте толкова тъпи, колкото тези, които вярват във вечния живот.
Не искате да изпълнявате християнските заповеди, смятайки, че човек сам трябва да решава, кое е добро и кое лошо. Но в същото време не искате вашата жена да прелюбодейства, сина ви да е пияница, дъщеря ви да е блудница. Не желаете да ви ограбват, да ви лъжат, да ви мразят, да ви убиват ……
Отворете си очите, безумци, и осъзнайте истината!

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!