Как мислите за какво служи това странно приспособление на снимката? За какво изобщо е нужно?
Не би трябвало да съдите за нещата само по техния външен вид. По-добре се запознайте как работят.
На Земята, когато попадне нещо в окото ви, вие можете като мигате да го истласкате към края му и от там да го извадите или просто да го промиете.
Но как мислите, може ли тази проста процедура да се извърши в космоса, в условията на безтегловност?
На снимката космонавтът Александр Герст изпитва специална медицинска система за промиване на очи, в която защитени и затворени херметически, очите са съединени с помпа, от която непрекъснато пада и се отвежда вода.

Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

Революцията трамплин за скок в ада  ли е или Божието царство на земята?
Едно и също събитие едни наричат революция, а други преврат и бунт.
Без значение колко героично или страшно ни изглежда всичко това в нашите очи, по-добре е да знаем мнението на Бога. Защо?
Защото във всичко това, независимо как го виждаме и възприемаме, загиват много хора.
На първо място трябва на разберем какво е мнението на Всевишния за всички тези конфликти. Наистина ли тези, които наричаме герои отиват директно в рая? Или отвоювайки своята си земя, са осъдени да бъдат в ада?
Кои са тези, които правят революциите?
Ако човек не може да укроти характера си, той не е способен да стане баща и пример за децата си, не може да внесе някакъв принос за развитието на културата, морала, икономиката ….
Ако всичките му способности са да руши, чупи и крещи, той служи само за срам!