Зимната Олимпиада през 1980 г. в Лейк Плесид дълго ще се запомни от учасниците с лошата си организация.
Състезанията се провели на стари спортни съоръжения, построени още за Игрите през 1932 г.
Организаторите решили, че не е нужно да харчат много пари, достатъчно, според тях, било само малко да обновят обектите.
Посетителите и журналистите били неприятно изненадани от транспортните задръствания и ненадежността на скъпо струващите комуникации.
Но още по-лошо било за спортистите и делегациите, които ги придружавали, когато били настанени в сградата на градския затвор.

Колосалните статуи са статуи, които са три пъти по-големи от изходните обекти, които са послужили като вдъхновение за създаването им.  В много добро състояние тези статуи са абсолютни шедьоври на майсторството и строителството. Най-впечатляващи са изсечените в планините върху скалите. Тези „живи камъни“ са великолепни скулптори, изразяващи  човешката способност да създават красота на скромни повърхности в природата.
Умиращият лъв е бил създаден в чест на швейцарските гвардейци, избити по време на Френската революция през 1792 г. Дължината на статуята обхваща впечатляващите 10 метра, а височината й е 6 метра.
За тази статуя Марк Твен е писал, че е „най-печалната и трогателна скала в света“.
Идеята за създаване на скулптурата, издълбана на стената на една изоставена каменоломна, принадлежи на Karl Pfyffer von Altishofen, швейцарски гвардеец, който оцелял, само защото бил в отпуск по време на нападението.
Набиране на средства за паметника започна през 1818 г. , а е завършен до 1821 г.

Трима физика от университета в Токио са описали левитация, осъществена в триизмерното пространство с помощта на звукови вълни.
Начините да се задържа обект с малка маса във въздуха са няколко. Най-разпространена е левитация чрез магнетизъм. Друг метод за левитация е използването на сгъстен въздух, насочен към повърхността, където се намира предмета.
Новата методика е свързана с преместване на маслени капки и клечки за зъби с помощта на звукови вълни.
До сега на учените се е отдавало да откъснат даден предмет от повърхността и да го задържат във въздуха, но предметите са се движели нагоре и надолу, тази левитация е двумерна.
За да се увеличат броя на посоките, японските учени са добавили повече източници на звук и са използвали система за контрол, която премества точката на фокусиране в камерата.
Системата се състои от четири високоговорителя, два се използват за левитация и два за преместване точката на фокусиране. Така предмета се движи в различни направления.
Като част от експеримента са тествани леки дунапренови топки. По нататък в изследванията се е установило, че устройството може да задвижи електрически компоненти, дървени клинове и дори метални гайки и болтове.
Тъй като системата използва само ултразвукови вълни, за човешкото ухо тя е абсолютно безшумна.

Екип инженери от Масачузетския технологичен институт са се научили да управляват обекти и изображения от разстояние. Революционният проект inFORM е динамичен дисплей, чрез който се извършва от далеч пипане на предмети и се моделират 3D изображения в реално време.
Системата работи по следния начин. Манипулацията на човека се транслира с помощта на видеокамера към процесора на компютър, който задвижва активна повърхност, състояща се от стотици свръхчувствителни сензори.
Системата може мигновено да създаде и да възпроизведе 3D- модел, който да демонстрира каква да е визуална информация за презентации и видеоконференции.
Най-необичайното е, че позволява да се докосват предмети от разстояние, да се придвижват и да се манипулират в рамките на повърхност с активни „пиксели“.
Изобретението може да се прилага в много области, като архитектурата и ландшафтно планиране, за картографиране на градските схеми и планове. inFORM моментално може да създаде 3D карта на местност. Всеки 3D модел се създава на повърхност с ниска резолюция и се отпечатва на 3D-принтер.
Конструкторите се надява, че тяхната разработка ще се използва широко в медицината. Тя ще осигурява високо ефективно сканиране и създаване на виртуални модели на човешки органи и ще помогне на хирурзите за сложни дистанционни операции.
Според изследователите, проектът може да направи революция в индустрията на видеоигрите. Той позволява да се обогати виртуална реалност света на допира и визуалния обем.

Изследователи от университета в Ливърпул са разработили изкуствена кожа, с точно до истинската, която може да бъде създадена с помощта на 3D – принтер. Тя ще се подхожда на човек в зависимост от възрастта, пола и расата.
Триизмерният печат е една млада индустрия, която има огромен потенциал за медицината. 3D – принтерите са сравнително евтини, постоянно поевтиняват и могат да бъдат програмирани за създаване на обекти от всякакъв вид. Водят се различни разработки в областта на изкуствени органи, като по този начин необходимостта от донори значително ще намалее, ако не изчезнат и напълно.
В сътрудничество с учени от Манчестърския университет изследователите от Ливърпул са разработили триизмерна технология за обработка на изображения и симулация на кожата, изглеждаща естествено на каква да е светлина. Създаване на монохромни изкуствена кожа на 3D – принтер е реалност, но подробности като лунички, бръчки и кръвоносни съдове все още не е възможно да се предадат.
На външен вид изкуствената кожа се влияе от осветяването, за това трябва да произведе същия външен ефект. В първата фаза на проекта се очаква да се достигне съвършенство на технологията при обработка на триизмерни изображения, за да бъде възможно най-точно да се предадат тена и текстурата на тялото при различни светлинни осветявания.
Освен това, учените търсят начини за събиране на 3D – снимки на кожа от стотици хора, за да се създаде обща база данни. Проектът се очаква да продължи 3 години.