През 18 век основното хранене в Англия се отлагало за все по-късен час, докато не останало около 19-20 часа.

За това думата dinner, която исторически означавала „обед“, ние обикновено превеждаме като „вечеря“.

Вместо „dinner“ в днешно време англичаните употребяват „ланч“, но той бил много лек и не утолявал глада до вечерята.

Това е станало причина за поява на нова привичка, която измислила Анна Ръсел, херцогиня на Бедфорд: Около17 часа тя започнала да кани приятели на закуска, за да пият чай.

От нейния дом традицията да се пие чай в пет часа или Five o’clock Tea, се разпространила по цяла Англия.

В Ню Йорк започна работа заведението „Avocaderia“, което гощава клиентите си с ястия само от авокадо.  Като цяло, ресторантът се представя като „здрава и свежа кухня.“

Целта на „Avocaderia“ е да „донесе нов облик и здравословната диета в заведенията за бързо хранене“. Това е първият в света бар за бързо хранене с авокадо.

В ястията се използва авокадо, което се отглеждани в мексиканския щат Мичоакан от местните фермери и законно е продадено в Съединените щати, на достъпна цена.

В ресторанта се предлага закуска, обяд, салати, препечени филийки, коктейли и разбира се, традиционната гуакамоле.

„Avocaderia“ е отворен от италианеца Франческо Брачети, който е живял в Мексико и се е влюбил в авокадото.

Неговият братовчед, родом от Флоренция Алберто Гремини е станал готвач и автор на менюто.

Отдавна хората са обърнали внимание на това, че растенията се подчинява на определен ритъм, което е свързано с редуването на сутрин, обед, вечер и през нощта.

При растенията са се изработили приспособителни реакции за тези явления, които са се фиксирали в генетичния апарат. Те имат свой „биологичен часовник“, на който се подчинява целия живот на растенията.

Този дневен ритъм или цикличност е особено очевидна в растенията, които отварят и затварят своите цветове в различни часове на деня.  Изследователи са открили, че работата на „биологичния часовник“ е свързано с действието на захарта в клетките на растенията, образуващи се при фотосинтеза. По някой растение може да се определи точното време на деня.

Още в Древна Гърция и Рим са правели цветни лехи, на които са засаждали растения, разтварящи своите чашки в различно време на деня.

По-късно Карл Линей е съставена таблици с помощта, на които може да се създаде цветна леха часовник от растения, с които да се определя времето.

През нощта Наталия дълго се въртя в кревата си. Тя се срамуваше от това, което бе направила през деня.

„Как можах да скрия най-важната част от живота си тази, която основно заема моето време, но с която се гордея повече от всичко – моите деца“.

През деня Наталия присъстваше на важна конференция, в която участваха жени от нейната професия. На събирането имаше жени от цял свят.

Всички обядваха заедно. На този обяд, всяка жена трябваше да стане и да се представи  със своите професионални постижения и успехи.

– Аз сън координатор на модни ревюта ….

– Аз снимам дрехите на най-големите компании ……

– Аз съм консултант в корпорация …

– Аз съм ръководещ сътрудник при ….

Докато слушаше жените Наталия се чувстваше много неуверена.

„Какво да им кажа, когато дойде моя ред? Как да се представя?“

Тя прехвърляше в главата си различни възможности и варианти.

„Не е нужно да казвам, че идвам от район, където хората се занимават със селско стопанство. Не мога да им кажа, че най-добрите ми възможности включват: сменяне на памперси, поддържане на градинката ни, миене на съдове. Трябва ли да им кажа за съпруга си, че няма по-силен човек, на когото мога да се опра като него? За това, че се гордея с него, че той се труди усилено за семейството си и същевременно подкрепя всяко мое начинание? Да им разкажа ли за вярата си, за Бог, Който не само обичам, но и Му служа? Сигурно ще ме вземат за глупачка. Не, няма да им кажа за децата си, които толкова обичам. Ще ме сметнат за обикновена майка“.

Когато дойде нейния ред, тя се изправи, приведе се напред и каза:

– Аз съм Наталия от компанията ….Аз не съм просто майка ….

Във всичко останало се постара да не се покаже прекалено “ добра домакиня“ или „държаща на семейството си“.

Едва сега тя разбираше, колко ужасно бе нейното изказване. Това, което тя каза нямаше нищо общо със истинското ѝ настояще.

Но как можеше да не наговори всички тези „надути фрази“? Всички останали ѝ изглеждаха много опитни, талантливи, влиятелни,… положение, което тя никога нямаше да достигне.

В своето изказване, Наталия се бе опитала да им докаже, че тя не е „просто майка“.

Толкова пъти бе слушала фразата: „Най-благородното призвание за една жена в света е да бъде майка“. Ние много често се хвалим с нашите майки, но не бързаме да ставаме такива и понякога с неодобрение се отнасяме към тези, които са пожелали да се посветят на семейния живот.

Защо обществото има негативно отношение към жените, които са „просто майки“? Защо професионалните постижения на една жена се смятат за фантастични и невероятни, а нашите успехи в семейството се принизяват?

Да бъдеш „просто майка“ е чест. Такава жена трябва да се чувства успешна, та тя е избрала една толкова трудна област, където да разгърне талантите си – семейството.

В тази нощ Наталия реши за себе си:

– Ще бъда жена, която ще се гордее с работата си на майка и домакиня. И следващия път, когато трябва да се представя, ще стана и ще кажа: „Казвам се Наталия. Аз съм просто майка……..“

Някои жени смятат, че като се откажат от закуската и се ограничат по време на обеда, те си спестяват омразните калории.

Уви, тези калории, не са така глупави. От тях просто не можеш да се избавиш.

Колкото по-малко ядеш, толкова повече ти се яде.

Освен това гладният човек изпитва стрес и става раздразнителен. На него са му необходими положителни емоции.

От къде да ги вземе?

Подтискането на потребностите за храна цял ден, вечер „излизат отгоре“, организмът „взима своето си“ и тихо се радва …