Това бе много тежко време за семейство Ненови. Главата на семейството Тодор Ненов се скара с Пламен, който беше от дълги години приятел на семейството. Никой и не разбра за какво и как стана кавгата, но двамата мъже се сбиха и Тодор падна ранен от нож в гърдите. Той дори не разбра какво точно стана.

Пламен тресна вратата и напусна дома на семейство Ненови. Той не разбра, че Тодор е починал.

Жената на Тодор, Невена се разплака над трупа на мъжа си:

– Какво им стана? Толкова пъти сме помагали на Пламен и на семейството му.

Най големият син на Петър Васил стоеше объркан сред стаята. Той не можеше да възприеме случилото се.  Това убийство, станало пред очите му, го изпълни с непреодолима злоба към Пламен.

– Само да те намеря, – крещеше Васил, – ще ти прережа гръкляна като на пиле.

След това се свлече на пода и се разрида.

По-късно Васил замина за големия град, където живееше леля му. Той искаше да се откъсне от това място, където го спохождаха постоянно страшни кървави картини.

Дори майка му го бе посъветвала тогава:

– Иди при леля си Калина. Надявам се като се откъснеш от това място, да забравиш всичко ….

– Никога няма да забравя, какво направи онзи мерзавец, – Васил удари  с юмрук по масата.

Независимо от всичко той все пак замина  при леля си.

Веднъж Калина предложи:

– Васко, ще дойдеш ли с мен на църква? Ще дойдат много младежи, ще пеят ….

– Никъде няма да ходя, – троснато отвърна Васил.

Леля му само вдигна рамене и го остави. След един час дойде Дамян един от синовете на Калина и като видя киселата физиономия на братовчед си каза:

– Ела с мен, днес ще те запозная с един състав, много хубаво пеят.

Васил вдигна неохотно глава, беше му омръзнало да седи в къщи и да се самосъжалява.

– Добре, – каза той глухо. – Защо пък не!?

Вечерта Дамян поведе Васил към църковната сграда. Васил като видя накъде го води, се смръщи, но нямаше как, бе обещал да присъства на концерта. Той не поиска да седнат напред и двамата братовчеди се настаниха близо до вратата.

Концертът бе хубав. Песните на изпълнителите, все млади момчета, докоснаха сърцата на присъстващите.

Накрая пастирът на църквата прикани събралите се за молитва. Един  мъж от събранието поведе молитвата:

– …..Боже, помогни ни да простим на близки и познати …

Тези думи дълбоко се врязаха в съзнанието на Васил. Изведнъж той осъзна, че трябва да прости на убиеца на баща си. Но устата му седеше затворена …..

Хората наоколо започнаха да свидетелстват, как прощавайки на тези, които са ги наранили, са усетили освобождение в духа си. Васил не можеше да отвори уста, сякаш някой бе стиснал гърлото му и не му даваше възможност да диша. Накрая той не издържа на напрежението, което го притискаше и се разплака.

Божият мир изпълни сърцето му и той каза:

– Господи, помогни ми да простя на Пламен така, както Ти си просил на мен.

У Васко бе настъпила промяна и той възкликна:

– Сега с Божията помощ мога да простя на Пламен и да се моля за него, Готов съм да обичам всеки човек……

Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.

Автомобилът Oasis е оборудван с електрическа система за задвижване и автопилот, но главната му особеност е голямо отделение под предното стъкло за отглеждане на малки растения такива като репички или Бонзай дървета.

Освен това Oasis е снабден с електронен „помощник“, с гласово управление, който може да прави снимки с помощта на вградена камера и да ги качва в Instagram.

Трябва да се отбележи, че предния панел представлява извит екран с резолюция 5К и функция за разпознаване на жестовете. Воланът може да бъде включен в режим на автопилот и да се превърне в маса. Кормилната колонка е украсена с механични часовници.

Показанията на приборите се проектират на предното стъкло, а багажното отделение в задната част на електромобила е оборудвана с подгряващо и охлаждащо място, така че да се превозват на пици и ролки.

Всеки повярвал в Исус Христос, има в себе си силата на Святия Дух.  Но тази сила няма да проработи, ако не я накараме да действа.

Святият Дух няма да ви се натряпва. Той няма да изключи телевизора, нито ще ви вдигне от дивана, казвайки:

– А сега Мен слушай.

Не, Той е джентълмен. Изпратен е да ви помага в изпълнението на Божията воля, да ви укрепява, да ви дава съвети… Но той нищо няма да направи, докато не го помолите за това.

Помислете за това, Духът на Всемогъщия Бог, който се носеше над бездната и материализира Божието Слово по време на създаването на света, същия Дух сега е вътре в теб и чака да Го призовете!

Ако днес Исус дойде във вашия дом и седне на масата ви, нима няма да отложите всичко в страни, за да поговорите с Него?

Не бихте търчали покрай Христос, казвайки Му:

– Исусе, толкова се радвам да те видя. О, ако имах сили да поговоря с Теб, но Ти не можеш да си представиш, колко тежък беше денят ми. Всичко вървеше не както трябва. За това имам сила, колкото да легна и да гледам телевизия. Може би ще си поговорим малко по-късно.

Едва ли бихте постъпили така. Ако Исус е седнал с вас в една стая, вие бихте паднали на колене и щяхте да започнете да Му се покланяте. Бихте забравили за своята умора и какъв е бил денят ви днес. Не бихте пропуснали тази възможност да общувате с Него.

Чуйте, във вас живее Святият Дух. Той ви чака. Готов е  да ви отговори по всяко време на денонощието. И Той ще ви каже:

– Тук съм, за да те укрепя и да ти помогна. Зная твоите проблеми. Искам да ти помогна да ги решиш.

Той ви чака със сила, която ще победи всяко препятствие в живота ви. Само чрез молитва можете да приведете тази сила да работи днес за вас и околните.

Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.