Смръщил вежди Марко негодуваше:

– Виж, това на нищо не прилича, – сочеше с ръка разпадналия се пакет, който едва донесе до масата. – Нищо не правим както трябва, …..ей на в ръцете ми се разкапа. А очите им все към Еврипа.

– Че какво ли произвеждаме? – каза някак примирено Марин. – Всичко внасяме от вън. Моркови, ябълки, картофи, жито, царевица, а бе може да се каже всичко.

Марко кимаше с глава и размахваше ръце.

– До къде стигнахме! Добруджа, която беше житницата на Европа какво дава сега? – каза малко по-настървено Марин.

Марко го гледаше иронично.

– Борба за пазари, това е, – каза той.

– Държавниците ни превърнаха от държава производител, в държава консуматор.

– Човек би си помислил, че това е някакъв заговор за ликвидиране на държавата. Питам се аз: Какво ще остане от нея, само жалък спомен, че някога сме съществували?

– Започнаха със селското стопанство, не им стигна. Посегнаха на воената промишленост, химията, корабостроенето, мините, Кремиковци, образованието, …….Нямам думи.

– Момчетата станаха черноработници в чужбинам, а момичетата „компаньонки“. За тази работа образование не се иска. Бизнесмена не искат грамотни работници и хора, които да знаят повече от него.

– Погледни съдебнат система. Следователите, съдиите и прокурорите се занимават само с поръчкови дела.

– Адвокатската мафия съсипа законите.

– В България няма закони.

– Закони има, ама няма кой да ги прилага.

Защо става така, не знам, но щом се съберат поне двама българи на масата, започват да гледат черно на всичко около себе си. Може би имат право……Говорим, но нищо не правим!.

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.

В тихия следобед млад човек се опитваше да заговори седналия на масата, под чадъра на заведението, мъж.

– Има само една книга, която е достойна за внимание.

Желанието на младия човек бе да сподели уникалността на Библията. Беше пригодвил и екземпляр от нея, за да я подари на мъжът, ако той проявеше някакъв интерес.

– Какво толкова ценно има в нея и тя се продава, като другите книги. Не ми трябва. – с досада каза мъжът.

Той махна с ръка неопределено нанякъде и добави:

– Не си падам много по книгите. Не обичам много да чета. Виж, ако са закони, – засмя се мъжът., – четем ги, за да научим как да ги заобикаляме.

Той беше солиден, с костюм, вратовръзка и всичко, което се полага в такива случаи. Хитрите му очички, обикаляха наоколо и търсеха изгода във всеки изпречил му се случай.

Младият човек беше доста притеснен от развоя на разговора. Целта, която си беше поставил  се отдалечаваше в неприятна посока за него. Изведнъж го осени някаква мисъл и той се усмихна. Обърна се към мъжа и каза:

– Ако прочетете тази книга, ще отворите най-важната врата. А отворите ли я никой не може да я затвори.

Последните думи заинтригувах мъжът. Някакво пламаче припламна в очите му и той охотно взе книгата, която младият мъж му подаде.

Съществуват много опасни оръжия, които по закон са напълно легални, но повечето от тях могат да донесат фатални последици за човека, когато се използват.
За някои от тях, например, огнемети или арбалети, трудно може да повярва човек, че са напълно легални.
За използването на огнемети няма уговорка с федералните закони. Това вероятно е така, защото на никого в главата няма да му дойде наум, че граждани ще искат да имат и използват тези машини на смъртта.
Най-опасната особеност на огнеметите е, че пламакът на някои модели може да се изстрелва на разстояние до 100 метра.

Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.