За повечето жени главното е дома. За мъжете са важни децата, те желаят да се грижат за тях и поемат съответната отговорност за това.
Някой мъже се държат в семействата така, сякаш грижата за децата им е природно дадено, но на работата си могат да изглеждат съвсем различни. Там са упорити, решителни, способни да вземат важни решения. В домовете им тези качества се „разтварят“. Много жени дори не се досещат, че мъжът им съвсем не е безволев и безащитен, а активен и решителен.
Кой е виновен за това?
Много често жените „творят“ от мъжете си пасивни същества, взимайки ролята на майка. За жената мъжът изглежда не като възрастен, способен  на сериозни действия, а малко, капризно момченце. Син, а не партньор в семейните отношения.
Много мъже с удоволствие приемат условията на играта син-майка. Жената не винаги осъзнава, че тя е причината мъжът ѝ да стане такъв. А същевремено чака от него решителност и действия, за това постоянно му крещи и е недоволна от поведението му.
Като следствие от постоянните конфликти страстта между двамата угасва. Много често такива семейства се разпадат. Съпрузите изпитват постоянно недоволство един от друг, а списъкът с претенции е прекалено голям.
За жената важна роля играе романтичната връзка, за нея е важно всеки малък жест на внимание и любов. За съжаление, на такива неща мъжът не предава никакво значение. Жените искат мъжете да осъзнаят грешките си без да им се казва това с думи, но мъжете дори не се досещат за това.
Ако жената не получи достатъчно разбиране, нежност, ласка и грижа, тя се превръща в крещяща, груба и непривлекателна личност.
Ако в семейството има неразбиране и чести конфликти, съпрузите не трябва да мълчат и да се затварят в себе си. Трябва да разговарят и да се научат да изразяват емоциите си открито. Преди всичко това се отнася за жената, която е пазителка на семейното огнище.

Нека малко да поговорим за модата. Не е тайна, че някой жени по един или друг начин се интересуват от мода.
Четат лъскави списания, гледат предавания за модата и стила, копират образите на звездите, обсъждат с приятелките си, ходят по магазините.
Много е хубаво, когато хората искат да изглеждат красиво и отделят много време за външността си
Много жени следват сляпо модните тенденции, стараят се по всякакъв начин да прибавят към своя гардероб някоя от ултрамодерните вещи, без да се съобразяват с особеностите на своята фигура, възраст и други фактори.
Те не се замислят над това, че не всичко, което е модно е обезателно красиво.
Например, много жвни се подвеждат от неизмената популярност на някои тенденции от последните години, които не само не ги правят по-красиви, според мнението на мъжете, а ги лишават от сексуалността и привлекателността им.

Боряна ядеше на бюрото, когато Раданова я повика в кабинета си. Когато Боряна влезе, Раданова изстреля на един дъх:

– В края на годината напускам, ще се омъжа за Сашо банкера и ще се преместим да живеем във Варна.

Боряна се стъписа и не повярва на ушите си. Тя  погледна Раданова и едва успя да каже:

– Не можете да го направите! Ами кариерата ви …..

– Знам, Боби, знам, – каза Раданова и посегна към цигарите си. – Последния път, когато някой ми предложи брак, беше преди десет години и аз му отказах, защото прекалено много държах на кариерата си, а и трябваше да се преместя във Видин. Възможно е, тогава да не съм била достатъчно влюбена в него. Както и да е, не мога да рискувам още дест години. Сашо иска истинска съпруга, която да се грижи за него и дома му. Не ме гладай така, Боби, на тридесет и осем съм вече. Малко съм стара за бебета, за това трябва да внимавам. Не искам да свърша като някои жени издигнали се в работата си, но са останали самотни и огорчени, а компания единствено си намират по време на конференциите.

Боряна беше толкова шокирана, че бързо смотолеви:

– Честито!

След това отиде в стаята си и избухна в сълзи. Защо и тя самата не знаеше. Раданова беше пример в живота ѝ. Тя беше постигнала всичко, за което Боряна мечтаеше – успех, слава, пари, независимост, а сега се отказваше от всичко заради един мъж. За да бъде съпруга, затворена в дома си.

След това Боряна отиде отново при Раданова и каза:

– Извинявайте! Радвам се за вас! Вие сте постигнала всичко и крайно време е да проодължите по-нататък.

Раданова се засмя:

– Не, не съм постигнала всичко, но и това, което съм имала възможност да направи, съвсем не е малко.

Боряна се върна уплашена на бюрото си. Тъгуваше, защото беше изгубила своя пример в живота. Беше се заклела, че няма да позволи на мъж да я спре в кариерата ѝ. Но след като Раданова можеше……

Две жени близки роднини се скараха. Кавгата им беше за имот. Това е сериозен проблем, не е дреболия. Много се караха и накрая спряха да общуват помежду си.
Трудно е да запазиш емоционалното си спокойствие, когато живееш в един апартамент с човек, от който силно си наранен. Там често се развихряха страсти.
И всеки знае, че подобни чувства не преминават, но разрушават живота, на този, който ги изпитва.
По-възрастната, от двете скарани жени, една вечер изведнъж загуби разсъдъка си, обезумя, започна да къса всичко, а после се опита да се покатери по стената.
Линейката пристигна и я откара в болницата, но тя беше в кома. Веднага започна лечението ѝ. Включиха я на изкуствено дишане, защото тя не можеше да диша.
Направиха изцяло преглед и поставиха следните диагнози: диабет и промени в панкреаса; туберкулоза – силно поражения в белите дробове; мозъчен тумур; подчелюстно подуване и като капак гноен минингит.
Лекарите нищо хубаво не можеха да обещаят на роднините.
В болницата дойде един мъж и се моли за нея и тя дойде в съзнание. Прехвърлиха я в друга болница. Тя започна тихо да говори, да се обръща, но не успя да се изправи на крака. Беше много слаба и изтощена.
След една седмица тихо умря.
Патологът шокиран обясняваше на роднините:
– Не разбирам, проверих всичко няколко пъти. Тя нямаше никакво заболяване. Всички предишни диагнози за тумор, туберкулоза и промени в панкреаса бяха изчезнали. Но от какво умря и аз не знам.
Причините за смърта ѝ назова човекът, който се бе молил за нея:
– Караниците, гнева и негодуванието.
Когато, той се помоли тази жена да оздравее, Бог отговори и тя бе здрава, но след това умря. Тогава мъжът се обърна към Бога:
– Господи, но защо тя умря, нали се молих да е жива и здрава?
Бог му отговори:
– Само не и когато самият човек иска да умре ..
Работата се състоеше в това, че тази жена беше много нещастна, с болно дете инвалид на ръце, без мъж и куп дългове. Тъжна история…..
Нашият гняв и емоции не са безобидно нещо, те могат да ни убият.

Надя беше медицинска сестра и обожаваше професията си. Влизаше от стая в стая, сядаше не до едно и две легла, помагаше, привдигаше. …… Когато болните я видеха засияваха. Нейната усмивка заразяваше и всяка отчаяна и тъжна физиономия ѝ се усмихваше.

Имаше безкрайно търпение, да прави превръзки, да взема кръв за изследване, да отговаря на безбройно многото въпроси на пациентите и да ги успокоява.

Болните мъже обичаха край тях да се върти нещо младо и хубаво. А жените ѝ бяха благодарни, когато ги решеше и им помагаше да изглеждат по-добре. Това не беше част от задълженията ѝ, но тя бе гимирала много пациентки в болницата. Беше убедена, че ги прави по-щастливи, а и те се чувстваха по-добре.

– Нима като влезеш в болницата, трябва да гниеш?! – често казваше Надя на жените.

Знаеше не само пациента и лекарствата, които трябва да му дава в определеното време, но и синовете, дъщерите, съпрузите, внуците, ….., проблемите и болките в душите им. Как нямаше да знае, като всеки един от тези заболели хора споделяше с нея всичко, разказваше ѝ за семейството си, за приятелите, за самотата си, ….А Надя ги изслушваше и за всеки намираше добра дума.

Това беше тяхното Наде, вечно усмихнатата млада жена, от чието сърце преливаше любов и всеодайнос към всички.