Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

В разгара на движението за еманципация през 1920 г, американските тютюневи компании започнали активно да насърчават пушенето сред жените, на които било забранено да се появяват с цигара на обществени места.

Голяма роля в това изиграл специално наетия „баща на съвременната на PR“ Едуард Бернайс, които предложил да се позиционират цигарите като „факли на свободата“, които следвало да бъдат запалени в знак на борба за угнетените.

Голям резонанс имала новината за шествия на пушещи дами на Великденския парад в Ню Йорк през 1929 г., където присъствали платени Бернейски модели и фотографи, направили красиви репортажи.

В резултат на тези усилия, делът на жените от общия брой купувачи на цигари се увеличил от 5 до 18 % за десет години.

През 1796 г. към 15-те американски щата се присъединил и Тениси. Войниците от Тениси изиграли значителна роля във войната през 1812 г, поради това щата е получил второ име – щат на Доброволците.

Населението в края на 18 век се е увеличило от 77 хиляди до почти 6 милиона.

Основно в Тениси е развита текстилната промишленост. Този щат е известен с развъждането на едър рогат добитък.

Тениси е единственият щат, които има много съседи. Той граничи със 8 други щата.

Като всеки щат и той си има своите необичайни закони: Единственият разрешен лов е този на кит и то от движещ се автомобил. Забранено е да се продават кухи дървени трупи. Осем жени не могат да живеят заедно в една къща, в противен случай, къщата ще се счита за публичен дом. Не трябва да се лови риба с помощта на ласо. Не е разрешено да возите със себе си скункс.

Изследователи от Университета Стоуни Брук, Университета в Пенсилвания и университета в Мелбърн анализирали думите на повече от 65 000  потребители на Facebook и около 10 милиона съобщения.

Изследователите открили, че жените използват повече от мъжете позитивно оцветени думи.

Жените често употребяват в своите съобщения такива думи като „прекрасен“, „щастлив“, „рожден ден“, „дъщеря“, „бебе“, „развълнуван“ и „благодарен“. При мъжете по-често се срещат думите „свобода“, „победа“, „играе“, „борба“ и „враг“.

Жените обикновено разказват за приятелите си, семейството и обществения живот. Мъжете често ругаят, гневят се, спорят. Те обсъждат обекти, а на е хора.

Съдейки по употребяваните думи, за жените е характерно състрадание и вежливост, а за мъжете – враждебност и безразличие.

С помощта на използвания алгоритъм за откриване на разликите, експерти могат да предскажат пола на потребителя с точност до 90%.

Твърдят, че ходенето на токчета е уморително, но има толкова много жени, които не са се отказали да ходят с обувки, на които токовете съвсем не са малки.

Дали е въпрос само до свикване или има и нещо друго?

Увийте 2-я и 3-я пръст на двата си крака с пластир. Така по-добре ще се чувствате на токчета.

Краката ви ще са по-малко уморени, благодарение на правилното разпределение на натоварването.

Полезно е краката да се потопят в съд със зелен чай, след като цял ден са прекарали на токчета.

Така си почиват след голямото натоварване, кожата върху тях се тонизира и се облекчава подуването на вените.