Това, което за нас е обикновено и познато, е било фантастично в миналото. Вярно е, че още нямаме апарати, с които да летим на други планети, но много идеи и устройства, които използваме днес и са описани от фантастите от 20 век. Те са част от нашето ежедневие.

Кои неща от научната фантастика са въплътени в живота ни?

Нека да вземем нанотехнологиите. Те са описани подробно от Нил Стивънсън в романа „Елмазеният век“.

Въпреки че нанотехнологиите днес не са в състояние да правят чудеса, те са широко използвани в областта на компютърните технологии, хирургията и военните разработки.

Всяко приспособление е създадено, за да улесни ежедневието на човека.

Някои от тях отнемат „неприятните“ задължения, а други са предназначени просто да забавляват хората.

Corkcicle One е необичайно, но много полезно устройство, което за броени минути охлажда напитки.

Устройството е изработено от висококачествена неръждаема стомана благодарение, на която то може бързо и ефективно да изстуди течност до необходимата температура.

Готвенето винаги е било едно от основните грижи на ежедневието.

Но благодарение появата на функционални уреди, животът е станал по-лек и приятен.

Днес ви представям Zoku Quick Pop Maker. Това е функционален уред за приготвяне на сладолед.

Той произвежда готовият продукт само за 10 минути.

Този модел може да произведи три порции сладолед наведнъж.

Това устройство е идеално както за дома, така и за професионална експлоатация.

През 1960 г. е възникнало движението на фотореалистите, които се стремели да създават изумително реалистични изображения, неразличаващи се от образите на снимката.

Когато създавали своите картини, те копирали даже и най-малките детайли от снимките.

Има и движение, наречено супер реализъм или хиперреализма, който обхваща не само живописта, но и скулптурата. Повлияно доста от съвременната поп арта култура.

Докато поп артът не използва търговски изображения, фотореализъм максимално точно предава обикновеното ежедневие.

Най-известните художници фотореалисти са Ричард Естес, Одри Флек, Роберт Бечтли, Чак Клоуз, и скулпторът Дуейн Хансон.

Голяма грижа за Петрана и Васил бе съдбата на по-малкия им син Желязко. Повече от две години беше без работа. Все не можеше да си намери мястото в живота. Желязко бе чувствителен и нежен по природа, но дали заради несполуките или неудачите му беше доста груб в общуването си с хората.

Живко осъзнаваше цялата трагичност и жестокост на обстановката, сиромашията и бедността, отчаяната битка за оцеляване, за това предприемаше какви ли не комбинации, от груба, непосилна физическа работа до поправка и продажба на стари, износени коли втора употреба, което правеше с приятеля си Наско.

Всички тези работи бяха свързани с много неизвестни, но когато имаше макар и слаб успех, нямаше по-щастлив от него. Щом влезеше при родителите си, ще се усмихне, ще извади малко пари и ще каже:

– Изкарах малко, купете нещо за ядене…..

Понякога пазаруваше сам и донасяше найлонова торбичка, подаваше я на майка си и казваше:

– Сготви нещо вкусно от това, защото съм гладен като вълк.

За съжаление тези мигове бяха много редки. Понякога не му плащаха и го разиграваха и целия му труд отиваше напразно. Всичко това сгъстяваше болката и мъката в ежедневието.

След всяко поредно „неплащане“ Живко се връщаше омърлушен в къщи, сновеше от стая в стая и мълчеше.

Родителите му загрижено го питаха:

– Какво се е случило?

Той нервно отговаряше:

– И да ви кажа, с това няма да се променят нещата … не можете да ми помогнете …

– Откажи се от тези коли, щом те лъжат и не ти плащат според уговореното, – съветваше го баща му.

Живко махаше с ръка и казваше:

– Ще се оправя, не ми се бъркайте! Не съм малък.

Понякога в дома им го търсиха непознати. Те имаха подозрителна външност, лицата им не вещаеха нищо хубаво. Живко ги посрещаше на врата, обличаше се бързо и тръгваше с тях.

Родителите му оставаха разтревожени и стояха нащрек, докато се прибере.

Един път, когато се прибра много късно вечерта майка му каза

– Не издържаме, Желязко. Така повече не може да продължава ….

– Какво правиш? Къде ходиш? Майка ти и аз ще се поболеем от притеснение и безпокойство, – добави баща му.

Обстановката се нажежи, искрата пламна, Желязко не издържа и се разкрещя на родителите си:

– Оставете ме намира! Да не мислите, че ми е лесно! В това напрежение съм толкова объркан и разтревожен. Мислите ли, че в такъв напрегнат и объркан живот няма и аз да се разболея, някой рак да хвана ……

Тримата стояха безпомощни и омърлушени, а Желязко се чувстваше двойно по-виновен, защото изпусна нервите си и се разкрещя на родителите си.

Това е съдбата на много младежи в България, които си блъскат главите и не намират изход от положението. Някои успяват да заминат в чужбина, но не всички успяват и там ….