Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Наблюдавах кестените в парка и край пътя. Есента още не бе очевидно дошла, когато забелязах по крайщата на листата на тези дървета ръждив отенък. Не знаех и не разбирах, колко ценно за нас е това дърво.

Знаете ли кое дърво най-добре може да очисти въздуха в големия град?

Кестенът очиства до 20 хиляди кубически метра въздух за година. И при всичко това, той не губи своя декоративен ефект, с разцъфналите си „пирамидки“, които тихо шумолят в гъстата корона.

През зимата неговата „ефективност“ пада до 15 хиляди кубически метра чист въздух, но и това не е малко, когато има толкова много дървета.

Едно време враната и жеравът били приятели. Често седели в клоните на едно дървото и разговаряли за живота.

Веднъж при дървото дошъл изморен пътник. Легнал под неги и заспал.

Когато слънцето изгряло, то започнало да грее главата на пътника. А от това после щяла да го боли главата.

Жеравът се смилил над човека и разперил криле, за да му пази сянка.

Враната решила да се пошегува с жерава. Тя тихо извадила от спящия чантата му и я хвърлила от високо върху пътника. Той се събудил, видял чантата си, видял и жерава и си казал:

– Тази долнопробна птица искаше да ме обере.

Прицелил се в жерава и стрелял. Така загинала добрата птица.

Запомнете, ако приятел ви предава, той е най-лошият ви враг.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.