Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.

То се нарича Сокотра и е едно от най-уникалните места в света. Част е от малък архипелаг състоящ се от четири острова в Индийския океан. Той е едно най-изолираните късчета земя в света, сякаш съществуващо в друго време и пространство.

Името му произлиза от санскритски и означава „Благословения остров“, вероятно заради райските плажове и ботаническите чудеса.

Климатът е пустинен, но уникалната флора и фауна напълно се е приспособила към него.

Тук всичко е чудновато и необичайно. Така че не е чудно защо много хора считат Сокотра за земя, обитавана от извънземни.

Тя е приютила над 700 изключително редки животински и растителни видове, 1/3 от които съществуват само тук. Толкова са странни наистина, че лесно може да се запитате дали не са излезли изпод перото на някой фентъзи-автор с космическо въображение.

Впечатляващо е дървото Драконова кръв, което има странна и необикновена форма. То приличаща на чадър. Това дърво произвежда червен сок.

В Сокотра живеят около 40 000 души, които се занимават основно с риболов, отглеждане на добитък и земеделие,

През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.

Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.

За да създаде своите оригинални акустични композиции Diego Stocco не се нуждае от традиционните музикални инструменти. В неговите ръце всичко може да се превърне в музикален инструмент.Талантливият композитор извлича уникални звукове от пясък, дърво, дори и от най-обикновенни скоби. От тях той създава оригинални и новаторски композиции.
По време на експериментите си Diego прикрепя към пръстите си високочувствителни микрофони, които записват звуците и ги предават на компютър, а източник на такива може да бъде всичко.
В една от своите композиции Stocco използва шумоленето на листата, звуците получени при удар на ствол, а накрая прокарал лък по клоните на дървото.
В песента „Музика от пясък“ Diego правел различни манипулации с пясък: пресипвал го, прокарвал по него пръчка……просто се стремял да извлече и най-малкия шум, който включвал в произведението си.
Звуците, които използвал, оставали без изменение в композициите му, т. е.  не ги преобразувал чрез някаква апаратура. Единственият инструмент, който помагал на композитора, да добие по-добро качество на звука, е обикновен медицински фонендоскоп.
Diego Stocco се увлякъл по музиката още на шест години, когато родителите му подарили синтезатор. От тогава композиторът не спира да експериментира и да открива все нови и нови музикални източници. Страното е, че самият той не се смята за композитор, а за „музикален дизайнер“. Не знам до колко е прав, но послушайте музиката му, невероятна е.

В нашето забързано ежедневие оставаме глухи и неподозиращи каква красота се крие в звуковете наоколо.