Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.

Преди много време и аз не знам точно кога, имало трима братя. Най-малкият Иван обичал да изрязва животни от дърво. Средния Петър обичал да си похапва, а най-големият Атанас да командва по-малките.
Случило се така, че изгорял домът им, а родителите им починали. Нищо си нямали. Нито дом, нито роднини, а трябвало да преживяват някак си.
Тръгнали братята към града, работа да търсят. Вървели през гората и се сетили за едно изворче наблизо, и решили да си пийнат малко вода от него, а там седял старец и си почивал.
– Накъде сте тръгнали? – попитал ги старецът.
– Тръгнали сме да си търсим работа, дядо.
– А какво можете да правите?
– Нищо, дядо, ние сме сираци. Нямаме дом, нито помощ от някъде.
– Добре, – рекъл старецът, – аз ще ви помогна, колкото мога. Ще живеете при мен като синове.
Отишли братята в дома на стареца. Намерили си работа. Избрали си красиви момичета и се оженили.
Трите свадби станали в една и съща година. Братята се отделили и заживели със съпругите си, а старецът отново останал сам.
Най-големият брат станал лидер. Започнал всички да командва. Забогатял бързо. Средният брат отворил собствен ресторант. Той също натрупал доста пари. Най-малкият брат се изучил за дърводелец. Често играчките, които правел от дърво раздавал безплатно. Изкарвал колкото да има за хляб.
Минали три години и старецът решил да посети братята.
Почукал на вратата на най-големия. Той не го познал, затворил  вратата под носа му, дори го нарекъл просяк. Почукал старецът на вратата на средния. Той също не го познал и не го пуснал в дома си. Най-накрая стария човек отишъл при най-младия. Вратата му не била заключена, който искал можел да влезе вътре. Иван също не познал стареца, но казал на жена си да сложи масата и нагостил дошлия. Като видял, че дрехите на старецът са много окъсани, поровил в шкафа и му дал една от по-новите си дрехи.
Старецът се разплакал:
– Не ме ли позна, Иване? – попитал старият човек. – Взех те с двамата ти братя. Настаних ви в дома си и се отнасях към вас като синове.
– Татко, – възкликнал Иван, – прости ми, че не те познах. Да си жив и здрав дълги години. Благодаряти за помощта, която ни оказа тогава, цял живот ще ти бъда признателен. Остани да живееш при нас. Имам две малки момчета, които няма да те оставят да скучаеш. А в края на седмицата ще идем с теб, да видиш братята ми.
– Бях при тях, Иване, – тъжно казл старецът.- Не ме пуснаха да прекрача прага им. Загубили са всякакъв срам. Освен пари, очите им нищо друго не виждат. Станали са безчувствени. Няма значение, има кой да ги съди.
На следващия ден се чуло, че домовете на двамата по-големите братя изгорели заедно със всичкото им имущество, а те едва се спасили със семействата си от огъня. Каквито били преди, такива си и останали. Заради неблагодарността им бързо дошла и разплатата.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.

От къде произхожда фразата „Гол като сокол“?
Обикновено този израз използваме в речта си, когато говорим за беден човек.
Но защо тук се споменава думата „сокол“?
Тук изобщо не става дума за птицата сокол.
В древни времена стенобойната машина или така наречения таран наричали сокол.
Това оръдие представлявало гладък, гол ствол на дърво с метални накрайници, който бил закрепван на верига.
От тук идва и изразът „Гол като сокол“.

Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.