Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.

Височината на този гигант достига 89,5 метра. Това е жълто меранти. Расте в природния резерват, известен като „Изгубеният свят на Сабах“.

Гигантското дърво е открито с помощта на лазерен скенер., който е бил поставен на борда на самолет.

С негова помощ учените получили триизмерно изображение на тропическите гори в рамките на екологически проект.

Дървото гигант се оказало 1.2 метра по-висок от предишния тропически рекордьор.

Въпреки това, намереният жълто меранти отстъпва на 115 метровата секвоя в Национален парк Редвуд в Калифорния.

Американското желязно дърво своеобразно се разправя с паразитите. Неговата родина е пустинята Колорадо.

На него често се появяват занесени птици и вятър донася семена на пустинния родственик на имела, форадендрона, постоянно живущ на бобовите дървета.

Веднага след това покълналото се въвежда в кората на церциса, който отделя дъвка, която се събира около малкият паразит и постепенно се втвърдява.

При силен вятър дъвката се отчупва и пада на земята, а с нея и паразита.

Този вид автомобили са много специфични представители на автомобилната индустрия. Те ни помагат да се движим еднакво добре, както по шосетата и магистралите, така и по повърхността на водата.

Концептуалният автомобил Bond’s Lotus Esprit се е появил доста отдавна. Единственото нещо, което го отличава от всички други автомобили в този клас е възможността да се превърне в подводница, макар и с малка дълбочина на потапяне.

Най-необичайната амфибия е  Wooden F50.

Колата е почти изцяло от дърво. Що се отнася до характеристиките, тя плава много добре, като всяко парче дърво попаднало във водата.

Най-накрая ви представям амфибия Watercar Python. Тя е една от най-бързите. Нещо повече, Watercar Python е от малкото модели, които могат да плуват в открито море. Във водата кабриолетът развива огромна скорост.