Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.

Благодарение на какво се отваря нашата уста? Без да смятаме костната структура, представена от черепа и долната челюст, трудно е да се повярва, че устата е поредица от мускули, опънати  с кожата и мембраните.

Един бърз поглед на учебника по анатомия ни показва, че тези мускули съставляват значителна част от контура на лицето ни. Всеки мускул е отговорен за определено движение на нашата уста – свирене, дъвчене или напомпване.

За това фразата „направи такова лице и то ще си остане така“ не е съвсем неправилна.

Ако мускулите  и челюстта  се фиксират в определено положение, като например, при спазъм на дъвчащите мускули или изкълчване, когато лекарят нагласява челюстта обратно в правилното ѝ положение, никак няма да ни е до смях.

През 1975 г. е направен специален прецизен експеримент за измерване на неравномерността на часовника в самолет, който прелетял над залива Чесапийк, намиращ се в близост до устието на река Потомак, САЩ.

Самолетът летял 15 часа. За това време часовникът на борда изпреварил този на земята.

Поради ефектът на неравномерност в изменящия се гравитационен потенциал – самолетът се издигал и намалявал височината си, а също заради неравномерността, поради движението, системата отчела относително неподвижен часовник.

Часовниците на земята отчитали време намиращо се в гравитационно поле, с по-голямо значение на гравитационния потенциал. А тези на борда на самолета отчитали време в гравитационното поле с малко значение на гравитационни потенциал.

Тази разлика на часовниците за 15-часов полет достигна 53 наносекунди. В същото време, часовниците намиращи се на борда на самолета се движели относително, а тези на на земята били в покой, изоставайки от първите.

Този ефект бил значително по-малък. За 15 часа полет изоставането било само 6 наносекунди. Двата ефекта показали избързване на хода на часовниците с 47 наносекунди.

Точността на измерване на неравномерния ход е била повече от един процент. Така в резултат от преките измервания, била демонстрирана нееднородност в хода на времето в различни точки от пространството и различни координатни системи.

В началото на Хонг Конг за няколко  години ще се построи удивително съоръжение по проект на холандски инженери.

Цял остров и система мостове предназначени да направят живота на хората комфортен и безопасен.

Този дизайн изглежда просто гениален.

Работата е там, че в целия Китай движението е от дясно, но в Хонг Конг шофьорите карат от лявата страна. За да може да се премести шофьорът от другата страна на платното е измислен този мост.

А ето как се променя посоката.

В Китай шофьорите пътуват от дясната страна. Пътя се спуска надолу и става смяна на страната, от която се пътува. В Хонг Конг движението е вече от лявата страна.

Физиците от Университета на Оксфорд показали, че движението на бактериите може да се използва като алтернативен източник на енергия.

За да направят това, изследователите са използвали компютърно моделиране, което показало, че вещество с ефекта на роене може да движи цилиндричен ротор.

Ефектът на роене възниква, когато множество частици, съставляващи някаква субстанция, извършват хаотични премествания.

Според учените, те могат да бъдат използвани за създаване на малки електроцентрали, които да снабдяват с енергия микроскопични мотори, оптични превключватели, даже и отделни части на смартфони.

Подходяща за „гориво“ е плътната бактериална суспензия, притежаваща едно важно свойство.

Изследователите установили, че бактериите спонтанно започват да се движат по такъв начин, че съседни ротори започнали да се движат  в противоположни посоки. По своя принцип на работа устройството напомня за вятърна електростанция.

Освен това, станало ясно, че ако в суспензията се постави само един ротор, той започва да се движи в случайно направление.

Учените са изчислили, че самостоятелно организираното движение на бактериите, може непрекъснато да генерира механична енергия, която движи микромоторите.