Първият европеец, който е видял източната част на Тихия океан е испанският изследовател Васко Нунес де Балбоа, след като прекоси Панамския провлак.
Той не подозирал, че пред него е цял океан и го нарекъл Южно море.
Познатото ни име му е дал Магелан, който плувал по него по време на замисленото околосветско пътешествие, през което не срещнал нито една буря.
В действителност, Тихият океан често е източник на тропически бури и цунами, които унищожават градове и донасят смърт на хората.
Адриатическо море е получило името си от италианския град Адрия, който се намира не на неговото крайбрежие, а на 22 километра от него.
Този град през 6 век пр.н.е. наистина е бил голямо пристанище, но постепенно Адриатическо море, се е оттеглило от него на изток, като била затлачена делтата на река По.
За известно време Адрия останал пристанище благодарение на прокопаните канали.
Но поради нашествието на варварите и голямо наводнение, градът окончателно загубил своето значение.
Сан Хосе, с население от 1,026,908 души (към 2014 г.) е сред десетте най-големи града в САЩ.
Първоначално градът е известен като Ел Пуебло де Сан Хосе де Гуадалупе и е първият град на испанската колония Ню Калифорния.
Сан Хосе се смята за неофициална столица на Силиконовата долина. В града са открити централите на много от IT-гигантите, включително и Cisco.
Градът се отличава от други големи населени места в Калифорния поради географското си положение. Тук климатът е по-мек в сравнение със Сан Франциско или Лос Анджелис.
Сан Хосе е родното място на Стив Возняк.
До втората половина на ХХ век, Сан Хосе е неофициалната столица на консервената индустрия. В градът се намират над десет консервени предприятия, които осигуряват нуждите на населението, не само в Калифорния, но също така и в САЩ.
Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.
През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.
Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.
Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.
През 1934 г центърът на Черказката автономна област Баталпашинск преименували в Сулимов, в чест на председателя на Съветските народни комисари на РСФСР.
Три години по-късно, след ареста и разстрела на Сулимов, градът нарекли в чест на главния организатор на репресиите Ежово- Черкезия.
След още две години когато убили и самия Ежов, градът нарекли просто Черкеск.