Две годишната Мая това лято щеше да отиде на море с родителите си. Тя не знаеше какво я очаква, но усещаше вълнението на възрастните около себе си.
Дългоочакваният ден настъпи и те потеглиха с колата. Пристигнаха благополучно и бяха настанени в едно бунгало.
Когато малката Мая застана на пясъчния бряг, очите ѝ се ококориха пред безкрайната водна шир. Тя пристъпи с неуверени крачки и заяви :
– Страх ме е да вляза по-навътре.
– Всичко е наред, – успокои я майка ѝ. – Направи само една крачка напред.
Малкото дете страхливо поглеждаше идващата вълна. То не дочакваше тя да се отдръпне, а бягаше назад, сякаш щеше да се опари от нея.
– Страх ме е , – прошепна Мая.
– Всичко е наред, – обади се и баща ѝ, – направи само една крачка.
И тя го послуша.
– Браво, – насърчи я баща ѝ. – Сега още една.
Мая пристъпи още малко напред, после още малко, като не пускаше ръката на баща си.
Най-накрая малкото момиченце потопи краката си във водата и завика ентусиазирано:
– Успях, влязох….аз съм вътре!
– Завиждам ѝ, – каза майка ѝ, като я наблюдаваше, как пляска ръце във водата. – Като си припомня колко често не съм имала смелост да последвам Исус и да се насладя на извоюваната вече победа. Винаги съм се притеснявала от несигурността.
– Това чувство пречи на много от нас, – засмя се бащата на Мая, – които мислят, че ако пристъпят напред, на тях няма да се гледа с добро око. Исус не иска да стоим изплашени, а ни приканва да пристъпим към истинската победа.
А през това време Мая си играеше с вълните. Тя бе изпълнена с радост, защото победи страха.
Пътя към радостта настоява да продължаваме, да правим крачки напред.
