Много хора първо искат да видят Бога, а след това да повярват  в Него. Нима не сте чували следните думи?

– Покажи ми Бог и ще повярвам.

За учениците на Исус също било много важно да видят Бог. Историите за Закхей и Тома са добър пример за това.

Искаме ли наистина да видим Исус? Ако Го видим, ще повярваме ли, ще Го послушаме ли, ще Му се покорим ли?

Този път е много труден.

Яков се бори и беше благословен. Йов дочака Божия отговор в болки и мъка, за да каже накрая:

– Слушал бях за теб със слушането на ухото си, но сега окото ми те вижда.

Животът на тези, които са видели Бога, се променя драстично. Те Го обикват и следването на Исус за тях вече не е бреме, а извор на истинска радост.

Ние съвременните хора можем да видим Бог, но не по начина на Йоан Кръстител и апостолите.

Тогава как?

Исус се приближава към нас и ако сме отворени за действието на Святия Дух, Той ще ни Го открива.

На дълбочина няколко стотин метра не се наблюдава пълна тъмнина.

Слънчева светлина на това място не идва, но разтворените изотопи на калция и други елементи изпускат бързи електрони, които предизвикват слабо светене, вследствие на ефектът на Вавилов-Черенков.

Изглежда, именно това обстоятелство е причина, дълбоководните риби да не загубят очите си.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

По време на посещението си в САЩ през 1930 г., Алберт Айнщайн взимал такса от желаещите да получат от него автограф.

За обикновен автограф взимал по един долар, а за автограф на сувенир – пет долара.

Събраните средства ученият изразходвал за благотворителност.

Често децата крещят, викат, плачат, когато искат нещо непозволено, защото това работи. Разкрещи се да го чуят в магазина и му купуват играчка. Помята се на пода, тропа с крака и му дават бонбон.

Такива методи на възпитание  в семейството, трябва да се забраняват.

Разбира се на всеки родител му е по-удобно да откупи спокойствието си по някакъв начин от мрънкащото дете. Особено, когато детето ви „представя в не добра светлина“ пред другите.

Ако едно дете чувства, че може да пищи, то ще усъвършенства това умение.

По-добре е да се отнасяме със съчувствие към това, че не можете да изпълните молбата му в момента. Или да намерим достойна алтернатива.

Например, детето ви иска бонбон, но то е алергично към него.  Дайте му червена ябълка. Ако то със силен плач ви откаже, спете го с думите:

– Е, ако ти се прииска ябълка кажи ми и аз ще ти дам.