Стоил израстна в семейство, в което се говореше за Божията любов, но повече се наблягаше на гнева.

Още от ранните си детски години той чуваше:

– Какво правиш? Бог ще те накаже за това!

Някои от тези забрани му изглеждаха необосновани, но той уважаваше родителите си и по-възрастните хора и не смееше да им противоречи.

В църквата в която ходеше, на Стоил му бе трудно да приеме Бога като любящ баща.

Един ден, когато четеше от Библията си, на Стоил му направи силно впечатление в Софония 3:17 изразът „ще се развесели“.

Стоил вдигна глава и закрачи нервно напред назад.

– Какво излиза? – попита той. – Бог се весели за мен.

Стоил си спомни радостта на баба си и дядо си, когато виждаха тях, техните внуци.

– Тази спираща дъха радост, – каза си Стоил, – извира от една безусловна любов. Ако аз, който съм човек, мога да изпитвам подобна любов, колко по-силна е Божията любов към нас! Нали ние сме неговите деца.

Стоил изведнъж смръщи вежди, вдигна показалеца си тавана и продължи размишленията си.

– Ами ако човек се почувства необичан и нежелан?…… Само човеците могат така грозно да отблъснат и отхвърлят някого, но Бог ни обича и се радва за нас. Това е истинска утеха.

Мислите в главата на младежа течаха много бурно.  той бе открил нещо ново, което силно го бе развълнувало.

– Не бива да съгрешавам, – каза си Стоил, – но не за това, че ще бъда наказан, а защото ще се наруши общението ми с Бога. Божията любов е нещо реално, което не бива да се отхвърля и пренебрегва.

Исус знаеше, че страхът заплашва Неговите последователи. Но каква утеха са били за тях думите Му : „Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.

Живеем в опасен свят, в който много неща могат да ни изплашат.

Бог никога не е обещавал да ни избави от всички опасности в живота. Но въпреки тези опасности Той е обещал да бъде с нас и да ни помага да ги преодоляваме.

Пътят на вярата не заобикаля мрачните места, а ни превежда през тях.

 На шампионка по стрелба не била дадена възможност да защити титлата си на следващата Олимпиада.

В състезанията по стрелба на Олимпийските игри през 1968 г. жените взели участие наравно с мъжете.

Нито една жена не могла да спечели медал. За това до Олимпиадата 1992 г в Барселона МОК решил да ограничи участието на жени в тази дисциплина.

Но именно е Барселона златото спечелила китайката Чжан Шан, решението на било отменено и китайката не могла след четири години да защити титлата си.

Едва през 2000 г. жените били върнати в дисциплината стрелба, но отделно от мъжете.

По времето на Луис Карол майсторите правещи шапки от филц, дълго време работели с живачни пари.

Проявленията на отравянето с живак били: несвързана реч, загуба на памет, треперене.

От там се е появил и изразът „Mad as a hatter“ или „Безумен като шапкар“.

За това Шапкарят от „Алиса в страната на чудесата“ е представен като луд.

Мравките от вида Pseudomyrmex ferruginea живеят в съжителство с акация от вида Acacia cornigera.

Техните взаимоотношения започват, когато миризмата на растението привлича мравките, които снасят яйцата си  в един от издутите шипове в основата.

След разрастването на колонията на мравките, те се заселват и в други шипове.

Растението им осигурява храна, а листата в основата съдържат масла и протеини от мастните телца.

В замяна на това мравките гонят другите насекоми от акацията, а също и желаещите да похапнат от тези дървета животни и унищожават поникналите скоро растения конкуренти наоколо.