Тази седмица Израел чества Денят на Йерусалим (24 май), в памет на обединението на Ерусалим и установяването на израелски контрол над Стария град.

Тази година този празник е особено важен. Това е 50-та годишнина от обединението на Ерусалим, което се е случило по време на Шестдневната война през юни 1967 г.

От „Урусалима“ до „Ерусалим“.

Когато цар Давид превзел града от ханаанското племе на евусейците 1000 г.пр.н.е., той променил на иврит старото ханаанско име Урусалим, което означавало „основан от Шилимом“ в „Иерусалим“ – градът на мир.

Интересно е, че думата „шалом“, с корень: ש.ל.מ Ш-Л-M е свързана с такива глаголи като לְהַשְׁלִים – „ЛeHaШЛим“, което означава „завършен“ -и לְשַׁלֵּם – „ЛeШaЛeм „, което означава „заплатен“.

Това е ярък пример за това как на иврит може да се изрази красиво послание: Да се платят дълговете и да се положат всички усилия за пълното завършване е пътят към достигане на истинския мир.

На турнира в Буенос Айрес, Аржентина аржентинският гросмайстор Найдорф, както винаги се отличавал с елегантност и безупречен вкус. Той ежедневно сменял костюмите си.

– Колко костюми имате? – попитал го младия Фишер.

– 150, – охотно отговорил известният гросмайстор.

Това число направило силно впечатление на Фишер и от тогава той започнал да събира костюми.

Минали няколко години и при новата си среща с Найдорф американският шампион се похвалил:

– Вашият рекорд е счупен! В моя гардероб има 157 костюма!

– Браво Боби, – поздравил го Найдорф. – Но вие много сте се престарали. Когато ме попитахте, аз само се пошегувах. Имам само 7 костюма.

Група мъже тръгнаха на поход. Вечерта седнаха уморени край пращящия огън. Всичко бе добре, но имаха проблем и това бяха комарите. Броят им бе огромно количество.

На мъжете им дойде до гуша от комарите, изгасиха огъня, за да не летят комарите към светлината и се пъхнаха в палатката.

След известно време един от тях, който се бе пийнал здраво,  погледна навън. А там светлинки летят.

Мъжът ужасен отново пропълзя в палатката и извика уплашено:

– Момчета!…… Комарите с фенерчета са се върнали! Нас търсят!

Това е най-интересната от новите все още не съвсем популярна професия.

Японското метро е едно от най-натоварените в света. В Токио метрото превозва повече от 40 милиона пътници.

Разбира се, при такива условия при задържане при качване във влак, лесно се излиза от графика. За това на помощ идват „тласкачите“.

Първоначално идеята за „тласкачи“ е роден в САЩ, но била бързо изоставена. Американците смятат, че тези мерки са твърде безцеремонни и даже оскърбителни.

А японският манталитет за такива форми на въздействие е напълно готов.

Първоначално студенти били само „тласкачи“, но след това тази дейност била възложена на щатни сътрудници на метрото.

„Тласкачът“ в униформа и бели ръкавици притиска пътниците във вагоните, за голяма радост на последните.

За туристите „тласкачите“ са станали част от японската екзотика, покрай която така просто не можеш само да преминеш.

Днес денят бе много емоционален. Недко Иванов посети няколко приятели в болницата.

Той видя едно семейство обляно в сълзи, което очакваше наближаващата смърт на техен близък и се подготвяше за тежката загуба.

Един радостен младеж едва не го събори на входа. Той беше сияещ и възторжено викаше:

– Изследванията ми са добри. Утре се прибирам в къщи. По-добри новини от тези не съм чувал до сега.

Щастливецът прегърна Недко и го завъртя.

Иванов седна в градината пред болницата и се загледа в небето. Облаците се бяха разделили. От едната страна бяха пухкави и бели, а от другата тъмни и мрачни, предвещаващи наближаващата буря.

– И двата вида облаци са съставени от едни и същи капки вода, – каза си Недко, – само че едните съдържат повече капки от другите.

„Радостта и мъката вървят заедно в живота. Но понякога идва по-голямо благословение след буря – мислите на Иванов се рееха като облаците по небето“.

Недко се изправи и тръгна към главната улица. А през това време той продължи да разсъждава на глас:

– В живота с Христос всичко, което ни се случва ни дава възможност да почувстваме Неговата любов. През по-тежките изпитания по-осезаемо чувстваме Божията благост.

Вятърът силно разклати клоните. Онези черни и мрачни облаци, май бяха приближили вече.

– Понякога и да не усещам Божието присъствие, – развълнувано крачеше Недко по тротоара, – аз пак получавам отговорите, които търся.

Едри капки дъжд вече безмилостно удряха минувачите.

– Колкото и големи бури да ни връхлитат, – засмя се Недко, – те могат да ни донеса и откровение по някои въпроси.