Всичко в двора бе спокойно, когато се чу силен женски писък, който бе последван от отчаян и нестихващ плач.
Стамен току що бе изтичал в двора на Радка и бе казал:
– Бика смачка вашата Славка.
Радка без да се бави хукна след Стамен. Тя още от далече видя голяма тълпа, които се бяха скупчили на поляната. Стигна бързо до хората, разбута ги и падна до тялото на дъщеря си.
Славка бе цялата в синини. Едва дишаше. Петър, който също бе чул лошата новина, бе дошъл преди малко. Грабна дъщеря си и с отпуснатото детско телце се втурна към дома на доктор Занков. Радка залитайки последва мъжа си. Тя плачеше и се вайкаше:
– Боже, защо Славка……., не ми отнемай рожбата……как ще живея без нея…..
Докторът ги посрещна на прага на дома си. Мълвата бе стигнала и до него.
Пое Славка от ръцете на баща ѝ и я понесе навътре, за да ѝ направи по обстоен преглед. Двамата опечалени родители и малка група от следващите ги хора тръгнаха след доктора.
Той бе възрастен и як мъж. Какво ли не бе минавало пред очите му, но след като огледа малката Славка, отпусна безпомощно ръце.
– Много е натъртена, няма здраво място по нея. Ако съсирек стигне до сърцето…..това ще е краят. Не мога да направя нищо.
– Но, докторе, …., направете за Бога нещо, – едва сега очите на Петър се напълниха със сълзи.
Докато носеше дъщеря си в него гореше надежда, че докторът ще я оправи. А сега какво да прави?
– Най много до два дена….., – с болка промълви Занков. – Занесете я у вас, няма смисъл да остава тук….
Петър взе внимателно дъщеря си и тръгна бавно към дома си.
„Та тя е едва на седем години, – мислеше си той. – Какво е видяла от живота? Не мога да повярвам, че толкова весело и жизнерадостно дете ще си отиде така нелепо“.
Когато влезе в къщата си, Петър постави неподвижното детско телце на кревата и се загледа в него.
Баба Мита тропна вратата и запъхтяна влетя в стаята.
– Тичай, Петре, в кланицата и поискай една кофа бял дроб.
Мъжът се оживи. Баба Мита бе помагала на много хора. Бе излекувала, не един и двама безнадеждно болни, които медицината бе отписала вече.
След половин час Петър донесе пълна кофа с бял дроб.
Баба Мита и Радка започнаха да налагат дроба върху синините. Възрастната жена се обърна към Петър и каза:
– Донеси още бял дроб, този няма да стигне.
През половин час възрастната жена и Радка сваляха дроба, който се бе спаружил, от тялото на Славка и налагаха нов.
По едно време Славка отвори очи, но след това се унесе.
Борбата за живота на това малко момиченце продължи цели 20 часа. Постепенно синините по тялото на детето изчезнаха и то започна да диша по-спокойно.
След два дни Славка седеше на кревата и се усмихваше на околните.
– Ще се оправи, – шепнеше с благодарност Радка, която не бе спряла нито за миг и денонощно бдеше край дъщеря си.
Тъмни кръгове обрамчваха очите на майката, но тя бе щастлива, дъщеря ѝ щеше да живее.
