Случайни минувачи, оказали се в този драматичен момент в центъра на Сидни, Австралия,  се обръщали, даже и спирали, за да видят необичайното зрелище.

Автомобилът „Ferrari 612 Scaglietti“ на стойност 325000 долара бил закачен към евакуатор и оттеглен от улицата за неправилно паркиране.

В крайна сметка около злополучния автомобил се събрала тълпа зяпачи, а самия собственик на колата не се появил.

Жител на Дубай решил да покаже колко голяма е горещината в района и същевременно да си приготви вкусна закуска.

Готвачът, името на който не се знае, просто сложил тигана на пътя и го задържал на слънце десет минути. Това време се оказало достатъчно, тиганът да се нагрее, за да се приготвят на него пържени яйца.

След това непознатият сложил в тигана масло и яйцето, което  започнало веднага да се пържи.

Температурата в Дубай през последните дни се задържа на 50 градуса Целзий, което помогнало на мъжа да направи необичайния си експеримент.

Лимузини за първият човек в Китай прави автомобилната компания FAW, нейното луксозно подразделение се нарича „Червено знаме“, по-китайски Hong Qi, а по английски Red Flag.

Картечници и ракетни установки в колата няма, но на мястото на задната седалка е поставен едноместен трон.

Тези машини се правят в Китай от 1958 г. насам, първоначално като основа са използвали френския седан Simca, с прикрепен към него двигател от Mercedes-Benz 190. След това през годините като „донори“, използвали немския Audi 100 японския Toyota Crown Majesta и американския Lincoln Town Car.

Своят голям чиновнически автомобил китайците са пуснали в няколко модела и копират големи серии. Само в китайската армия те са хиляди.

На военните им е лесно да получат автомобил. Най-скъпите екземпляри струват 800 хиляди долара.

В края на ливадата пръв излезе Калчо. Той заби косата си в земята. След него бяха Пламен и Станко. Първан остави косата си легнала. Баща му като видя това му извика:

– Първане, края на косата не е заострен от липса на работа.

– Ох, забравих – и Първан изправи косата си до останалите.

– Който се пореже на коса или сърп, лошо му се пише, – въздъхна дълбоко Калчо. – Такава рана е дълбока и трудно зараства.

Към косачите приближи елегантно облечен мъж.

– Бог да ви помага, – поздрави ги Гроздан, изтупан в костюм и риза с отворена яка.

– Дал Бог добро, – отвърнаха косачите.

– Като идвах насам, – засмя се Гроздан, – жените ми рекоха, че нямате коса за мен.

– Ето вземи моята, – подаде косата си Пламен.

– Само, че косата  си иска и майстора, – подметна Калчо.

– Я да опитам, – закани се Гроздан.

Той взе косата и отиде до неокосеното. Замахна, но откос не се получи. Гроздан изненадано погледна косата в ръцете си.

– Със сила не става, – бащински го потупа по рамото Калчо. – Не замахвай, а натискай петата на косата, тревата е слаба долу, при корена. Удариш ли нагоре, тя се съпротивлява.

– Разбрах! – засрамено наведе глава Гроздан.  – Дори и да имахте излишна коса, нямаше да мога да ви помогна. Калчо е прав, косата си иска майстора.

Мъжете съчувствено се засмяха. Градското си градско, липсват му умения и опит.

– Тревата още не е нацъфтяла, а вие я косите, – поиска да се покаже за знаещ Гроздан.

– Трева се коси малко преди да цъфне, – реагира Калчо. – Бащата на Пламен ни извеждаше като малки по това време на ливадата. Късаше избуялата трева, мачкаше я, миришеше я, дъвчеше я и накрая казваше: „Утре ще косим. Цъфне  ли, соковете се губят, стеблата стават груби, губи се приятни дъх на сеното и животните не искат да го ядат“.

– Следователно и за коситбата, човек трябва да ума усет, кога да я започне, – замислено каза Гроздан.

– За коситба, жътва, копане, ….. трябва да знаеш точно кога са необходими, – допълни Станко.

– Ако си навлязъл навътре в стопанската работа, ти знаеш вече какво иска тя, – намеси се Калчо.

– Практиката на какво ли не ни учи, – каза философски Гроздан. – Някога обработвали кожите с дъбители, по-късно с дъб, смърч, върба, смрадлика, а сега вече химията си казва думата там.

Мъжете вдигнаха рамене, нали Гроздан се изучи в града, той по ги знае тези неща. След това отново хванаха косите и започнаха пак да повалят избуялата трева.

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.