Веднъж френският учен, Джоузеф Гей-Люсак, се нуждаел от немски стъклени тръби за експерименти.

Той ги е изписал, но френските митнически служители наложили толкова високо мито върху стъклото, че ученият не могъл да ги изкупи.

Когато немският учен Александър Хумболт научил за това, той посъветвал изпращача да запечата краищата на тръбите и да  поставя върху тях етикети с надпис: „Внимавай, немски въздух!“

Тарифа за въздуха нямало и тръбите стигнали до адреса без никакво мито.

През февруари 1944 г. полицаите от Тюмен в рамките на две седмици, събрали от града котките и кучетата, за да ги изпратят в Ермитажа, където по време на блокадата се разплодили голям брой плъхове и мишки.

Те били заплаха за произведения на изкуството.

238 котки били изпратени в Ленинград, от които се родила нова популация от котки в Ленинград.

Картелът на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар оперирал с безумно количество налични пари.

Според разказа на неговият брат Роберто Ескобар те харчели всеки месец около 2500 щатски долара за гумени лентички, с които превързвали пачките.

Около 10% от средствата се губели поради плъхове, които откъсвали ъглите на банкнотите, които се съхранявали в хранилища.

В Швеция са намерили напълно бял лос. Рядкото животно е заснето на видеоклип от местно население в провинция Вермланд в западната част на страната.

Според шведски изследователи в района са наблюдавани бели лосове.  Попадналият в кадър лос не е албинос. Той има бяла кожа, но очите не му са червени.

Учените предполагат, че животното има някакъв пигментен дефект. Според изследователите най-вероятно този случай е проява на пайебалдизъм.

Белият лос вече е станал местна забележителност. Много жители и туристи целенасочено отиват в гората, за да търсят рядкото животно.

В началото на лятото са видели в Норвегия два напълно бели лосове. Експертите все още не могат да кажат, дали са били албиноси.

Австралийски изследователи в Университета на Куинсланд създадоха гъвкави кристали, които могат да се завъртят и завържат на възел.

Учените са увеличили кристалите на медния ацетилацетонат.

Получените кристали са нишки с диаметър от около 20 микрометра.

Те могат да се огънат, без да повреждат структурата си, а след това да приемат оригиналната си форма.

Дължината на кристалите е около 5 см.

Есента си отиваше. Слънчевите лъчи бързаха да дарят деня с поне малко топлина. Скоро щеше да застудее и снегът със своята бяла пелерина щеше да покрие всичко.

Велко се разболя и сега вардеше кревата. От болестта или това, че не можеше да се движи и да играе с другите деца, момчето залиня и нищо не искаше да яде.

Майка му Зорка много се тревожеше за сина си. Тя повика лекарят още, когато Велко не бе отпаднал на цяло. След прегледа, тя попита:

– Докторе, какво му е? Нищо не иска да яде и от ден на ден слабее.

– Ще се оправи, – усмихна се окуражаващо лекарят. – Купете му малко грозде.

– Но къде по това време да намеря грозде? – попита притеснено Зорка. – Дори и да го поръчаме от там, където все още го има, докато дойде, няма да може да се яде.

– Грозде има в царската градина, – уточни докторът.

Бедната жена взе малкото пари, които имаше и отиде до царския дворец.

Там стражите я спряха:

– Къде си тръгнала, жено? Тук не може да се влиза така.

– Дете ми е болно…..

– Махай се от тук! Това е царския дворец, а не болница, – прекъсна я грубо един от стражите.

– Но, моля ви…

– Отивай си, докато не ти се е случило нещо лошо, – заплашиха я стражите, без да я изслушат.

Царската дъщеря Мария чу гълчавата и отиде да види какво става. Тя видя бедната жена, която стражите гонеха от вратата.

– Стойте! – извика Мария. – Какво иска тази жена.

– Дъще, – падна на колена жената пред девойката, – синът ми е болен. Лекарят ми каза да му купя грозде. Каза ми че такова има само в царския дворец. Ето нося всичките си пари…

– Бедничката ми, ти си се объркала. Моят баща е цар, а не търговец.

Зорка трепна. Последната надежда, да помогне на сина си да оздравее, угасна в нея.

– Царят не продава грозде, той може само да ти го подари, – продължи девойката.

След това тя отведе жената в царската градина и от там и откъсна няколко грозда. Подаде ѝ ги и каза:

– Занеси ги на сина си! И нека той оздравее по-скоро.

Не трябва да превръщаме Господния дом в място за търговия. Нашият Цар не е търговец. От Него нищо не можеш да си купиш, защото Той ти дава всичко даром.