Денят бе хубав, предразполагащ за екскурзия в планината. И Захари не се поколеба. Нарами раницата и тръгна.

Беше изминал почти половината от маршрута, който си бе набелязал, когато забеляза черно петно на дъното на едно дере.

– Какво ли е това? – учуди се Захари и се насочи натам.

Когато приближи по-наблизо бе потресен. Там умираше нещо наподобяващо на куче…

Захари приближи животното.

– Навярно го е изоставил бившия му стопанин, – недоволно констатира Захари.

Кучето имаше счупен крак, беше изтощено, а живота му висеше на косъм.

– Ще го взема със себе си, – реши веднага Захари.

Без много да му мисли, внимателно взе кучето и тръгна обратно към града. Той разбираше кучето, защото знаеше какво е да си сам, отритнат и отхвърлен.

Когато беше малък в училище издевателстваха над него, родителите му го зарязаха и Захари се чувстваше напълно ненужен, както кучето, което бе намерил. Той почувства невидима връзка с това немощно създание.

Няколко часа по-късно двамата бяха при ветеринара.

– Силно изтощение, – каза лекарят, – нужни са много грижи.

– Ще се погрижа за него, – каза твърдо Захари.

Кучето бе кръстено Боб. Въпреки, че физически взе да се оправя, Боб не желаеше да контактува с никого.

– Приятел, – казваше му Захари, – сигурно си имал много тежки дни. За това и ти като мен не искаш да се довериш на никого, но аз много те харесвам…

Любовта на Захари към кучето, помогна на животното отново да се доверява на хората. Дори позволяваше да го прегърнат.

Един ден Захари разказваше на част от съседите си.

– Той седеше там, като едно черно петно. Беше се приготвил да умира. Навярно се е чувствал излишен и ненужен, но сега е толкова любвеобилен.

– Намерил си си добър другар, – усмихна му се леля Недка.

– Знаете ли благодарение на всичко, което преживяхме с Бобчо, нещо се прекърши в мен. Простих на всички от миналото, които са ме нагрубявали, обиждали и изолирали.

– Да, наистина си се променил много, – забеляза баба Рада, – когато те срещна така усмихнат, колкото и тъжно да ми е и аз започвам да се усмихвам и ми олеква.

– От Бобчо прелива толкова нежност и любов, – каза Захари, – че съм готов да обичам всички хора и животни.

Как ли би се развил животът на този млад мъж, ако тогава не бе намерил това умиращо куче и не му бе помогнал да оцелее?!

Бъдете добри! Добротата и любовта променят и хората и животните!

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена. Всеки път, когато тя отивала на богослужение, той ѝ казвал :

– Помолете се там за мен.

И така успокоявал своята съвест.

Веднъж, когато жена му отишла на богослужение, мъжът зает със своите важни дела , уморен заспал.

Сънувал, че е умрял и със жена си стоял пред Небесните врати. Той здраво хванал жена си за ръката и казал:

– Сега ще влезем в Небесното Царство заедно.

Изведнъж Божий ангел отворил вратата, обърнал се към жената и казал:

– Вие можете да влезете, но без съпруга си.

Моментално голяма сила отскубнала жената от мъжа ѝ и тя се скрила зад вратите, които се затворили веднага.

Мъжът ужасен се събудил:

– Слава Богу, че това беше само сън, – казал си той.

От този ден по-ревностен християнин от него нямало.

Не всеки умее да готви добре. Но ако към това качество се прибави и лоша памет, се получава смес, която едва ли бихте яли.

Слагате необходимите съставки и включвате печката.

– Ммм, как вкусно мирише.

Тайната на рецептата е много проста и вие решавате изведнъж да обърнете вниманието си от печката към компютъра.

Казвате си:

– Само за пет минути ще надникна, да видя какво са ми написали в чата….

Но минава 30….., а резултата на печката е плачевен.

Ако мечтаете да намерите оригинална идея за маникюра си, която ще направи вашите нокти незабравими, тогава трябва да се запознаете с корейската художничка Дейн Юн.

Жената нарича себе си „създател на визуални илюзии“. Талантът на корейката се ползва с голяма популярност.

Най-новото ѝ творение предизвика различни реакция у потребителите.

Дейн Юн е нарисувала пет автопортрета на собствените си нокти. А за да даде на тези миниатюрни творение допълнителна реалистичност, тя ги е украсила с коса.

Някои хора се възхищават от идеята, но се намират и немалко критици, които смятат, че такъв маникюр е зловещ и отблъскващ.

Между великана Ехо и малкото момиченце Джени възникнало нежно приятелство.

Животът не ни разглезва много, но понякога ни предлага изненади. Ехо, едро куче, поради това, че е лишено от слух и лошо вижда, предишният му собственик искал да го приспи.

За щастие кучето попаднало в приют.. Там го видяла 33 годишната Марион Дуей, която съжалила Ехо и го взела със себе си.

Скоро Марион станала майка на прекрасна дъщеря и домашният любимец още от първите дни се привързал към детето.

Днес кучето още повече обича момиченцето и се старае да не я изпуска от очи.