Един млад християнин се оплакал:
– Не зная как най-добре да изпълнявам своето служение.
Един възрастен вярващ в Бога човек го посъветвал:
– Представи си, че не е твое ….. В края на краищата, всеки знае как най-добре се извършва чуждото служение.
Един възрастен човек, който бил християнин, дошъл от село на гости на невярващите си деца в града.
Когато дошло време за вечеря, масата била сложена и всички се нахвърлили върху храната и с шампионска скорост започнали да я поглъщат.
Старецът станал, събрал ръце пред себе си и благодарил на Господа.
След свършване на тази необичайна молитва, един от близките ехидно попитал:
– Какво, всички ли във вашето село се молите преди да ядете?
– Не, не всички, – казал старецът, – свинете, например, не се молят.
Един от новите богаташи в края на живота си построил църква, много пари пожертвал и накрая отишъл на оня свят.
Казват му:
– Вие сте в ада.
А той започнал да крещи:
– Как така? Аз жертвах, църква построих, толкова много пари изразходвах!
Отговарят му:
– Изчакайте, сега ще изясним …
След час се връщат и му казват:
– Взето е следното решение: Отивате в ада, а парите ще ви бъдат върнати.
Семейство Петерсън имаха къща сред безкрайната прерия. Двора им бе обрасъл с градински чай.
Семейството бе малко, но успяваше да се справи със всичко до сега. Татко Боб, мама Аня и малката тригодишна Мери смогваха и преуспяваха в трудния живота, които им предоставяше областта.
Рано тази сутрин Боб отиде до колата си, забра нещата си, а Мери го последва и се накани да се качи в колата.
Боб бе разтревожен и бе толкова погълнат от мислите си, че не забеляза, как немската овчарка Рони и питбула Макс последваха Мери.
Изведнъж бащата чу малкото момиченце да крещи:
– Защо ме буташ? Престани!
Той се обърна и забеляза две неща: озъбен питбул и двойка гърмящи змии.
Първи Макс бе забелязал във високата трева една от неканените гостенки близо до автомобила и кучето веднага бе решило да не позволи на змията да докосне момиченцето.
Рони със закъснение бе забелязал другата гърмящата змия, но бързо след това я атакува.
Боб измъкна лопатата от колата и уби едната змия. Питбулът беше се разправил вече с другата.
Но Рони изчезна някъде.
Мери бе уплашена, тя изтича при баща си, прегърна го и се разплака.
– Рони, Рони….. къде е Рони? – хлипаше малкото момиченце.
Аня чула виковете и лая на кучетата. Бързо дойде и взе Мери на ръце.
– Навярно Рони е ухапан от змията , – каза тъжно Боб, – Избягал е в степта, за да умре там сам.
– Той винаги е бил благороден, – добави с болка в гласа си Аня.
До вечерта немската овчарка не се върна.
На следващия ден Рони се появи с чудовищно подута буза.
– Сериозно е бил ухапан, – каза Боб, – ще го заведа при ветеринара.
– Дано не е късно за него, – прошепна притеснено Аня.
– Рони ще оздравее, ще видите, – плесна с ръце Мери.
Всичко изглеждаше доста страшно и безнадежно за немската овчарка, но ветеринарът помогна на кучето и то оздравя.
Когато всичко приключи, Мери вече знаеше, че без татко и мама не трябва да се отдалечава от къщи. Това, което преживя, бе важен урок за нея.
Имигрантите рядко срещат топло посрещане в чужда страна. Търпят ги без желание, с тайна неприязън. Те често се оказват жертва на дискриминация, агресия и нетолерантност.
В Библията християните са наречени чужденци и странници в този свят. Нашето гражданство е на Небето и там е нашият истински дом.
Докато живеем на тази земя, не се чувстваме като у дома си. Имаме други обичаи и цели, друг начин на живот и други възгледи за живота.
Като последователи на Христос, а не на този свят, можем да се сблъскаме с презрение, отхвърляне, дори преследване. Това не бива да ни изненадва.
Исус ни предупреди: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“.
Но винаги помнете: Вие сте граждани на Божието царство. И един ден ще се върнете у дома!