Предстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.
На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.
Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.
Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.
Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.
Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.
– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.
– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.
– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.
– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.
– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.
Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.
За разлика от традиционните кутии с боя спрей, това не вреди на озоновия слой или на
земята, нито на чистотата на ръката на художника.
Всичко е направено с помощта на мъх и няколко хранителни продукта, които могат да се намерят във всяка кухня.
Въпреки че графитите от мъх все още не могат да се наричат масово изкуство, майсторите на графити от мъх, така се нарича това течение, вече създават относително разпознаваеми произведения.
