Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези  дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш  със собствените си очи.

Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен  дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.

Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.

И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от  цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.

Веднъж моя приятелка ми сподели, че е изневерявала на съпруга си. Попитах я : „Как се чувстваше тогава?“ Тя се усмихна и ми каза : „По това време в теб се създава илюзията за благополучие. Очите горят, светят от щастие, чувстваш се фантастично, все едно не стъпваш на земята.
Но след това пелената пада и започваш да разбираш, че такива отношения по-добре трябва да създадеш у дома си, в своето семейство, със собствения си съпруг.
Така и направих. Отношенията с мъжа ми се подобриха. Станах по-женствена, по-желана и щастлива. Желанието да „кръшкам“ изчезна от само себе си. И разбрах, че в дома си мога да получа много повече, отколкото навън“.
Илюзията за щастие по време на изневяра, не може да те направи щастлив.
Вероятно за някой е по-удобно, да вземе едно от любовника си и друго от съпруга си, но никога няма да бъдеш удовлетворен, както при нежни и искрени отношения с един единствен партньор, защото да вземеш от другите не доставя толкова много радост.
Използващият се стреми все повече и повече да получава, но с това се увеличава нивото на желание за получаване на още.
Изведнъж мимолетната искра на илюзорното щастие свършва, а желанието за още не е удовлетворена. Има ли изход в такова положение? Има и то е да започнеш да даваш, да твориш. Творчеството включва не само да рисуваш картини, да пишеш музика…, но и да изграждаш взаимоотношения в семейството си.
Ако разпиляваш енергията си, за да задоволиш няколко партньора, пълноценно никого от тях няма да удовлетвориш. По-добре всичко, което имаш го отдай на един единствен, който за цял живот ще бъде скъпоценен за теб и тогава ще опиташ вкуса на щастието.

Когато пътувате, обикновено търсите хотел, в който да ви бъде приятно и комфортно. Ако пребиваването ви на дадено място е по-дълго, изискванията за мястото на преспиване са по-големи.
Много често, като туристи, се сблъскваме с ефекта на удобните хотели. Тъй като ни се предлагат свръхуслуги и развлечения, които подхранват мързела ни, рядко и с нежелание напускаме топлото легло и приятната атмосфера в хотела.
За да „размърда“ посетителите си в един от хотелите на австрийския град Линц е създаден проект, който стимулира движението на туристите в града. Как става това ли? Всяка стая е подредена така, все едно се намираш не в стая, а на друго място. И то какво място: бивша столова, речен параход, акостирал в старата индустриална зона, арт музей и други.
Провокирайки по този начин туристите, дизайнерите на хотела дали ще успеят да накарат хората да проучат прототипите на обектите, които ги заобикалят? Трудно е да се каже. Разчупването на нежеланието да поскитаме наоколо и да разгледаме местните забележителности, зависи изключително от нас, като туристи.
Почивайте, но се и движете,  здравословно е!

Най-опасната зона от океана е така наречения Бермудски триъгълник. Това е огромно „триъгълно“ пространство в Атлантически океан между Пуерто Рико, Маями и Бермуда. От години това място озадачава хората. И защо ли? Само през последните стотина и повече години „тайнствения триъгълник“ е погълнал над 100 кораби и техните злочести екипажи.
През 1918 г. огромен кораб с необикновеното име „Циклоп“, натоварен с въглища, преминавайки през триъгълника изчезва безследно заедно с целия си екипаж от 309 души. За този кораб се знае, че пренасяйки дървен материал в близките години е загубил за една седмица три екипажа.
Невероятно е, но повечето кораби са изчезвали в хубаво и спокойно време, без очевидна причина. И изчезването им е толкова бързо, че дори сигнал за SOS не е изпратен.
В този загадъчен Триъгълник са изчезвали не само кораби, но и самолети. На 5 декември 1944 г. пет американски бомбардировача с торпеда и тричленен екипаж, летят над опасната зона, идвайки от Флорида. Докато прекосяват „загадъчната вода“ изчезват безследно един по един. Денят е бил ясен и слънчев. Изпратен е спасителен самолет да ги търси, който след няколко часа също е изчезнал.
Какво става там? Случайност ли е или някаква зловеща тайна? Кого или какво трябва да обвиняваме за случилото се?
Ето и няколко вероятни виновници.
Времето в тази част на Атлантически океан е непредсказуемо. В един момент може да е синьо, а в следващия да се разрази страшна буря. Тези „тропични терористи“ могат да отклонят и разбият корабите далеч от разглежданото място.
Възможно е наличието и на циклон. Какво представляват ли? Това са въртящи се фунии от въздух, които се спускат от буреносните облаци към морето. Когато стигнат водата, вихрушката я изсмуква и образува огромен стълб достигащ до километър. Тези водни циклони се вдигат във въздуха само за 10-15 минути. А след това? По-добре бягайте, защото всичката вода се сгромолясва долу.
Чували ли сте за мощните подводни експлозии? Възможно е и те да са причината. Какви са те ли? През 1995 г. учени открили огромни натрупвания на метан върху морското дъно. Да се освободи такъв газ е все едно да разклатиш огромно шише с газирана вода. Океана се разпенва, корабите губят ориентация и потъват безследно за няколко минути. Учените твърдят, че водата съдържа огромни количества газ, който е по- разреден от обикновения, затова корабите потъват, а самолетите падат.
Ето ви и друга теория. На дъното на океана се напластява метал, който действа като магнит. Но защо тогава не са намерени останки от „потърпевшите“. Може би поради бързите океански течения, които ги отнасят надалеч или тези останки се заравят в пясъка и тинята на морето.
Някои от теориите звучат правдоподобно, други абсурдно. Като например това, че корабите са отвлечени от извънземните в летящи чинии, които използват хората за чудовищни експерименти.
Колко много теории има още за загадъчното явление и коя от тях е вярна? Може би нито една, кой знае?

Нефта, въглищатa и другите природни ресурси намаляват, затова хората търсят други източници на енергия. До сега са използвани слънцето и вятъра, приливите и отливите и какво ли още не, но да се получи електроенергия от пътно покритие за първи път прочетох в NEWSru Israel.
Такава технология е създала израелска компания, като е използвала налягането на автомобилите върху пътната настилка. По думите на генералния директор на на тази компания Хаим Абрамович новата технология позволява от 10 км двулентово шосе с натоварване 600 автомобила в час, да се получат пет мегавата електроенергия.
В основата на изобретението стои пизоелектричен генератор позволяващ преобразуването на енергията от налягането, която упражняват минаващите по пътя автомобили върху пътя в електрическа енергия. По този начин всяко шосе, което е добре поддържано и върху което има активно движение на транспорт, става екологично чист източник на енергия.
Компанията скоро е правила успешни лабораторни изследвания и заедно с Националната пътна компания ще изпробва тази придобивка в реални условия. Изпитанията ще се проведат в малък отрязък от път в северната част на Израел. За целта на пътя ще бъдат поставени пизоелементи, които допълнително ще бъдат покрити с асфалт. Планира се така получената енергия да се използва за осветление на пътя.
Какво хубаво приложение, чисто и рентабилно, но като си помисля за нашите  „добре“  поддържани пътища – дупка до дупка, с различни нюанси на вълнообразен наклон, просто се чудя, как ли ще се приложи това в България?
Има надежда, нали сме в Европейския съюз, все някак и ние трябва да влезем в крак с новите технологии.