Не всеки от нас има средства да закупи антична мебел, но поне може да се научи да ги различава от фалшификатите. Защо ни е нужно това? Е, все пак можем да помогнем на някой, когото се опитват да заблудят, да не си хвърли парите на вятъра.

Разпознаването на антики и откриването на фалшификати не се учи за ден, два или от няколко съвета, но не е лошо, когато някой ни предложи съвет, да се вслушаме в думите му.

Разговарях с човек, който се е занимавал с антики и той сподели част от натрупания опит в  практиката си. Сега е мой ред да разкажа, на какво ме научи той.

Обикновено една стара маса е богато украсена в крайщата си. От множеството полирания и поставяне на различни предмети върху нея, по повърхността й се натрупва едва забележим слой. Трябва да се запомни, че дървото от долната страна на масата корено се различава от състоянието на повърхността на лицевата част. Затова е необходимо да се погледне масата и отдолу. Долната страна е по-светла, защото не е полирана и не се е използвала. Това може да ви подскаже възрастта на масата.

Когато търсите антични мебели, търсете мебели, които са направени ръчно, защото майсторите в миналото така са ги изработвали. Доказателство за това е грубата дърворезба, ако всеки елемент е абсолютно  еднакъв с останалите, може спокойно да кажете, че е правена с някаква техника и не е толкова стара.

Старите майстори са използвали шперплат стотици години. И то какъв шперплат! Много по-дебел от модерния фурнир, който се залепя върху дървото.

Всички модерни мебели носят знака на производителя си. Там обикновено е написано, дата на производство, цената и къде е произведено.

При старите мебели местата, където се съединяват клин във гнездо, са така направени, че при сглобяването те стават като едно цяло и за целта не са нужни пирони или лепило.

Когато разглеждате предложените ви мебели, погледнете бравите за чекмеджетата, които обикновено са оборудвани с медни ключове. Имено на тях е написано името на производителя, а това в днешно време не се прави.

Интересното в направата на мебели през 17-18 век е използването на квадратни колчета и коване на пирони, и то на ръка. Ако забележите винтове при сглобяването, знайте със сигурност, че това е съвременна мебел.

Колкото и хитринки да е приложил продавача, за да прикрие фалшификата, трябва да имате очи и усет, за да разкриете измамата. Понякога се лъжат и стари колекционери на антики, но какво да се прави, човек се учи, докато е жив.

Тези дни са по изключение топли, а това дава време за повече контакти и запознанства. Срещата ми с една жена, чийто  разговор събуди в мен нерешените ми проблеми, засегна и сегашния стандарт на живота. Попитах я:“ Как се оправяш в тези трудни времена?“
Тя е магазинерка в хранителен магазин и не веднъж ми е споделяла, че работодателя й въпреки обещанията си още не е увеличил заплатата й.
На въпроса ми се засмя и каза:“ На всичко се намира колая. Само трябва да бъдеш по-предприемчив. „Интереса ми се засили, за каква предприемчивост става дума?
Тогава  тя сподели наколко „хитринки“ от нейния бранш.
„Най- лесно можеш да прибавиш нещо към дохода си в петък и събота и то вечерно време. Тогава хората са настроени по-весело, нали им предстои почивка и не всеки внимава в сметките на продавача.
Нищо не струва да измамиш жена с постоянно мъркащо или плачещо дете, но по- трудно е с пенсионерка, която внимателно оглежда стоката и прави „феноменални“ изчисления на ум.
А за младежите и „почитателите на слабия пол “ просто нямам думи. Достатъчно е да им хвърлиш „по- особен“ поглед или да ги заговориш, особено ако улучиш любима тема или нещо, което ги интересува, тогава много лесно можеш да прибереш малко повече от паричките на клиента“.
Усетила недоволството надигащо се в мен продължи:“ Ти в кой свят живееш? С едната си чесност ще си умреш. Ами децата ти?“
В следващия половин час, слушах как можеш да забогатееш като магазинер или касиер в голям универсален магазин.
Учете се, такива умения не се дават  за ден два и не на всеки.
Цената на стоката е сменена, но етикета върху нея мълчи за това. Възможно е на рафта в магазина да има една цена, а на касата да ви поискат друга, обикно по-висока, никога в загуба за търговеца. Ако разполагате с повече пари и не искате скандали премълчавате като си плащате двойно.
Разсеян човек не трябва да пазарува, особено в по-голям магазин. Забележат ли такъв индивид в „натовареното време“ , то непремено човекът ще плати пари за стока, която не фигурира в кошницата му. А ако е с разплащателна карта, какво по-лесно от това  да чукнеш два пъти цената.
Навярно сте виждали надпис“Акция“ със съответното съобщение : “ Днес можете да си закупите…не за 5,40 лв., а с 23 стотинки по- малко. Тук има уловка. Колкото повече хора купят от тази стока толкова повече цената й се увеличава. „Покупка+подарък“, купувате един…., а втория получавате безплатно“. Всъщност вие плащате стойноста за двете стоки оказана като една.
Измамите в търговиятя с хранителни продукти са в изобилие. На витрината се поставя прясна стока, а тази от която ви се дава е от другата страна на магазинера и е залежала поне един ден.
Опакованите стоки не винаги отговарят на грамажа,а стойността им е според теглото написано на етикета. Внимание, луксозни опаковки на продукти обикновено завити във фолио! Недостатъците в тези опаковки се маскират с ярки етикети.
А за неточността на везната да не говорим. Кой ги проверява? Я минат, я не. Пък ако те хванат, замазваш му очите с някоя по-хубава стока,кой знае може и да ти опрости акта, особено ако му бутнеш и малко пари. Странно защо везната отмерва винаги  по-големи стойности и никога в полза на клиента?
След такъв поток от „споделен опит“ в търговската мрежа имах чувството, че са ме облели с кал. Вървях и си мислех:“Кого ограбват? Тези, които едва смогват за храна, дрехи и необходимото за семейството, тях ли? В главата ми още кънтеше като ехо въпроса, на който и аз не можех да си отговоря:“ Ти, в кой свят живееш? “
Тежко ни.

От какво зависи любовта и настроението между двама влюбени? От жената. О, мъже не се обиждайте! Пиша това не защото съм жена, а защото такава е ролята на жената.Тя е тази която вдъхновява, радва и издига партньора си. Е, разбира се това радва и нея.
Колко леко наранима е жената.Тя е като цветята. Лек повей на студен вятър отнема красотата и привлекателността им.
Понякога мъжът се изразява не ласкаво, в такъв момент той не знае какво прави, но усеща че се губи доброто настроение, изчезва радостта и очарованието. А, тя милата очаква, кога ще й се извинят, ще дойдат при нея……ще и подарят цветя.
Мъжът усеща, че нещо е сглупил, направил е нещо както не трябва и обикновено пита:“ Какво се е случило?“ А жената обидена, чувствайки се неразбрана, потиска болката си и отговаря:“Нищо“.
Мили, жени този мъж втори път няма да попита.
В такъв момент нещо в жената се пречупва. Мъжът до нея престава да бъде герой за нея. И така капка по капка любовта умира, задушена от обидата подкрепена от мълчанието.
Какво да правим за да съхраним любовта? Не чакайте да светне червената лампичка при партньора  ви, а просто поговорете с него, споделете какво ви е на душата и тогава…..радостта и любовта  ще бъдат с вас.

Погледнете от една страна“270 хиляди семейства в България не могат да имат деца“, а от друга деца отглеждани в домове, изолирани от обществото, растящи без майчина ласка и бащина опора.
Аха, ще кажете, разбираме за какво намеквате, но тези 270 хиляди семейства искат да имат свое собствено дете, плът от плътта им. Странно мислех, че искат да станат родители, а не просто да имат дете.
Несъгласието за приемането на такива деца в семейството се корени в страха-от какви родители е, дали има психически или други отклонения……Като че ли е по-лесно да захвърлим „грешките“си в някой дом,  отколкото да протегнем ръка и да донесем радост на такива, приютявайки ги в семейството си.
Спомням си историята за един англичанин, името му не помня, която силно ме разтърси. Дълги години нямали деца и решили с жена си да си осиновят. Разровили сайтовете и харесали едно малко българско момченце, за него нищо не знаели, но харесали снимката му. Оформили документите платили съответните такси и тръгнали за България да вземат детето.
Тук медицинските органи установили, че детето има увреждания и били много смутени. Когато дошъл англичанина му обяснили, че детето е с увреждания и ако иска могат да му го сменят. Мъжът ги погледнал учудено и казал: “ Какво говорите това е моят син.“ Прегърнал детето и го отвел със себе си в Англия.
Бях слушала, че доста чужденци взимат такива изоставени деца и ги отглеждат. Някои в България ги обвинявали, че правели това заради пари, тъй като правителството им осигурявало допълнителни средства за отглеждането на такива деца . Не мисля,че „многото пари“ биха обезвъзместили постоянните грижи за едно увредено дете. Това са дни и нощи на всеотдайна  грижа и много любов. Защо ли го правят?
Ще спомена само едно име в нашето съвремие-Майка Тереза. Жената, която събираше вързопчетата с изхвърлени новородени и се грижеше за тях. За нея нямаше малък и голям. Тя не изпитваше отвращение  към човек покрит с гнойни рани захвърлен на пътя, за нея всеки от тях беше човек в нужда. Затова е наречена майка и то с главно М. Много харесвам думите й. „Не е важно какво правиш, а колко любов влагаш в него“ .
Не осъждам хората, които имат желание непременно да имат собствено дете, но тези изоставените, отхвърлените от нас деца, кой ще се погрижи за тях? Нито SMS-сите, нито  подаръците могат да заместят липсващото им семейство. Те не са виновни за това. Дарете им малко щастие и вие ще имате дете и радост в дома си.
Родител е не този, който ти дава живот, а този който те отгледа и ти помогне да израснеш.