Забравената

Тя бе нежно,   малко създание. В нейната лъчезарна усмивка
се разтопяваше всяка болка и мъка. Беше весела и закачлива, добродушна и отзивчива. Топуркаше леко по стълбите, весело
поздравяваше и като фурия се стрелваше навън.

А днес срещнах по стълбите малко тъжно създание, вглъбено вътре в себе си. Едва познах довчерашната веселушка. Какво бе прекършило това малко, крехко стъбълце? Кой бе прогонил усмивката от нейните устни. Поздравих я весело, но тя ми отговори някак вяло, като че ли казваше: „Какво ме гледаш? Защо изобщо се занимаваш с мен? Остави ме намира“ !

Думите ми не можаха да разтопят леда на тази депресия. Много ми се искаше да разсея мъката й, да облекча болката й, но не можех да открия причината за това състояние.

Накрая обезкуражена я попитах: „Какво прави малкото ти братче“?
Техния дом преди няколко дена се огласи от мощен бебешки
рев. Радостта беше голяма. Родил се бе наследникът, продължителя на рода.
След въпроса ми малките й  устенца се сгърчиха и тя глухо
отговори: „Спи“. Усетих болката, видях огорчението в очите й. „Пак ли за него? А за мен, няма ли кой да се поинтересува и то истински“ ?
Горчивия корен на завистта бе проникнал в това малко човече, а причината бе недостиг на любов и то много любов. Довчера чувствала се център на внимание, днес е изместена от „къс ревящо месо“, което нито може да каже нещо, нито да направи нещо. Само знае да реве и да смущава мира и покоя в дома.

А как би искала да седне отново на коленете на баща си, да се гушне в него и да слуша поредната приказка за смелия юнак и прекрасната принцеса. Но време няма, ревящия вулкан е обсебил цялото време за себе си и не го отстъпва на никого.
Да, обстоятелствата са такива, но ние родителите къде сме? Не
забелязваме ли крещящия поглед на по-голямото си дете? „Обичай ме, обичай ме, обичай ме!Аз също се нуждая от твоето внимание“.

Стреса и алергиите

Група учени от университета в Охайо установили, че психическия стрес и безпокойството усилват сезонните алергии и удължават периода на нейното въздействие. Днес хората сами умножават своите проблеми, прекалено много се вълнуват вследствие, на което се оказват в стрес, а това ускорява появата на алергии.
Глейзер със свои колеги е провел различни наблюдения върху 28 жени и мъже със сенна хрема или обременени от сезонни алергии. В определен интервал от време доброволците били подложени на различни ситуации на стрес, от тихо четене на списание на глас до решаване на математическа задача без молив и хартия и то в присъствието на останалите участници, след което са направини стандартния анализ на кожата и оценка след стреса. Резултата говорел красноречиво.
При хора подложени на средно ниво на стрес, алергиите се увеличили 75 % в сравнение на тези, които били подложени на по-слаба стресова ситуация. Ако човек е изпитал достатъчно силен стрес, алергичната реакция се увеличена два пъти в сравнение на това, когато човек би усетил в спокойно състояние. Освен това тази алергична реакция се запазва и на следващия ден.
Днес от алергични заболявания страдат около една четвърт от хората на земята. Въпреки усилията на лекарите, числото на заболелите нараства. Лошото е, че склонността към алергии се предава по наследство.
Какво ни остава тогава? Да се безпокоим по-малко и при тежки ситуации спокойно да обмисляме нещата, за да намерим изход от всяко положение.

Уискито мухлясало

Такава си беше. Навсякъде да погледне, навред да пипне с ръка. Неуморна и подвижна с метла в ръката, обръщаше и най-тъмните ълълчета на дома си. Беше враг номер едно на мръсотията, неприбраните дрехи, неоправените легла и безразборно разхвърляните вещи. Трябва да призная с ръка на сърцето, че дома й светеше от чистота.
Днес отново чистеше, тупаше и оправяше. Изведнъж нещо леко  зъна на пода. Погледа й мълниеносно обиколи стаята и се спря на малка стъклена формичка с причудлива форма, която кротко лежеше на пода. Нежно я взе в ръцете си, а спомените я върнаха няколко години назад.
Баща й бе ходил в Унгария и за спомен бе донесъл „патронче“ с уиски. Тя не пиеше, но формата на подаръка беше чудновата и необичайна и тя реши да го запази, затова го постави на лавицата, като много ценен сувенир.
Погледа й бе привлечен от нещо мътно и зеленикаво в долния край на чудноватата формичка. Гласът й отекна с пълна сила и огласи цялата къща: „Иване, ела бързо! Уискито мухлясало“.
Бавни и тежки стъпки отекнаха зад вратата. Изведнъж тя се отвори с трясък и едър, силен мъж изпълни касата на вратата. „Какво говориш? Това е невъзможно! Уискито е спирт, как може да мухляса“?
Тя бавно протегна ръка и тихо каза: „Ето, виж сам“.
Усмивка осия грубото мъжко лице: „А, това ли? Ние отдавна го изпихме с брат ти, а после му доляхме водичка“.
С необичайно тиха тъга жената отиде до чешмата изля съдържанието на „патрончето“, след което спокойно го постави на предишното му място. Сега то наистина бе само сувенир с чудновата форма, навявящ спомен за далечна Унгария.

Кой може да казва истината?

Застанете пред огледалото и отговорете откровено на въпроса: Казвате ли винаги истината? Вероятно една част от вас ще кажат, че никога не лъжат, но възможно ли е това? Следите ли внимателно мисълта ми? Ако нещо е неприятно за някого, казвате ли му го? Ако отговора ви е да, нека да проверим дали е така.
Вероятно работите и имате началник. Казвате ли му винаги истината? Ако отговора ви е да, със сигурност мога да твърдя, че вие често сменяте работата си или зад вас стои някой силен, който ви защитава в такава ситуация. Но нека да продължим. Когато сте с приятели, достатъчно честен ли сте, за да им кажете истината в очите? Ако отговора ви е пак да, то вие често си сменяте приятелите или ако ви видят решават, че имат да вършат важна работа. Вярно е, че между приятели може да се говори и за неудобни неща, но за това няма ли граница? Колкото и да сте търпелив, не смятате ли, че понякога несправедливо ви обвиняват?
Е, може хора с определени професии или на дадено място да са искрени и да казват само истината.
Погледнете журналистите, те си навират носа  там, където най-малко са ги искали. Дали пък те не са точно търсените хора от нас? Какво да се прави и те си имат редактор над главата, който важно им казва, че това не става, не е актуално или че такова нещо е невъзможно да се публикува. Ако някой от тях реши да стане „независим“ и публикува неща, които не трябва да се разкриват, то за такива има избрани „горили“ с палки и ако това не ги вразуми, намесва се огнестрелно оръжие. Е, какво май малко страшничко стана?
Виж в правителството са солидни хора, навярно те са по-искрени. А може би те казват истината само в определени ситуации. Например, когато трябва да оплюят някой от опозицията или за човек, който им е неудобен, не скъпят думи, за да излезе истината наяве. А в останалите случаи?
Каквото и да си говорим трябва да признаем, че сме объркали посоката и трябва да търсим на друго място  хората, които винаги казват истината.
Погледнете едно малко дете. Каквото и да каже възрастните го вземат за несериозно и всичко приключва до тук. Спомням си историята за едно малко момченце, което трябвало да се обади по телефона вместо баща си. Баща му го инструктирал как да постъпи, като му обяснил, че вероятно него търсат по телефона, но той не иска да разговаря с този човек и за това то трябвало да каже, че го няма. Момчето вдигнало слушалката и след като отсреща попитали за баща му, детето казало, че баща му го е помолил да каже, че го няма в къщи. Смешно, но и трогателно! Растем и стареем, така че желанието да останем деца е неудовлетворимо.
Като се замисля май е имало хора, които смело са можели да кажат истината дори и на владетели. Кои ли са те?
Погледнете, кой около царя се движи свободно и може да разговаря с него? Шута. Макар под формата на шега, той е можел да каже истината. Не съм чула шут да е изгубил главата си за това. Хубавото в този случай е, че след като царя се посмее от сърце, често се замисля над казаните думи.
Е, и какво излезе? За да казваш истината трябва да си дете, на което никой не  обръща внимание или да си шут. Нима всички трябва да станем шутове, за да обърнат внимание и решат наболелите въпроси в обществото ни отговорните хора за това?

Очистване с брашно от ленено семе

Основното почистване на червата решава много проблеми със здравето ни.
Ако живееш 70 години, през червата ти ще преминат 100 тона храна и 40 000 литра течности. В червата се натрупват повече от 15 кг камъни в изпражненията и токсични отпадъци, което отравя кръвта и причинява непоправими вреди на тялото ни.
Фактът, че в червата има натрупани нежелателни продукти говори наличието на запек, нарушението на обмяната на веществата, захарен диабет, алергии, наднормено или недостатъчно тегло, болести на бъбреците и черния дроб, заболявания на ушите, очите, кожата, косата, ноктите, с други думи казано, като се започне от артрита и се стигне до рака.
С помоща на клизма може да се очисти малък участък от червата, около 40-50 см. Промиването им с помоща на апаратура е доста скъпо, а и за това е необходимо повече време. Освен това се нарушава микрофлората на червата.
Тогава какво да правим?
Ако взимате 1-3 чаени лъжички от специално брашно, направено от семената на лена, в продължение на три седмици напълно ще очистите червата от „излишния товар“. Микрофлората в организма ви ще бъде съхранена.
А знаете ли, че прилагането на този метод на очистване води до нормализиране на теглото и изгаряне на ненужните мазнини?
Интересно приложение има брашното от семената на лена. Абсорбира и изхвърля от организма токсичните вещества, понижава степента на холестерина в кръвта. Действа и противопаразитно, като унищожава множество вируси и гъбички.
Ето и начина на приложение:
Първата седмица: 1 чаена лъжичка ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Втора седмица: 2 чаена лъжички ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Трета седмица: 3 чаена лъжички ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Тази смес се взема вместо закуска. През този период от три седмици трябва да пиете поне по 2 литра вода на ден.
Опитайте и сами почувствайте ефекта!