Могат ли растенията наистина да говорят? Не само говорят, но и предупреждават съседите си за потенциална заплаха, дават им сигнали за борба с вредителите. Не, това не е фантастика. То този извод са достигнали учените от университетите в Калифорния и Токио.
Изследванията са доказали, че уменията за общуване на растенията са развити много по-силно, отколкото се е предполагало преди.
Растителните организми не само отговарят на сигналите в средата, в която живеят, но предават информация на други такива.
В един от експериментите със пелин се наблюдавали интересни изменения. Листата им изглеждали като изядени от скакалци, а листната маса на растенията около тях се оказала по-еластична от тази на останалите участващи в експеримента. Какво говори това? Растенията възприемат сигнал за опасност. Учените са установили, че такъв сигнал най-добре се възприема от растения принадлежащи на едно семейство. Как става това?
Засегнатото растение отделя във въздуха летливи вещества, които се улавят от съседните. Те на свой ред изграждат ензими за защита.
Тези изследвания върху защитните механизми на растенията, могат да доведат до нови методи за защита на полезните култури от вредители.

Знаете ли кой е първият алпинист? Не, той не е от нашето време. Ще ви се стори странно, но първият „катерач“ е още от римско време. И това е бил император Адриан, живял между 76-187 година.
През 121г. той се изкачил на връх Етна по поетически причини. Желанието му било да види зората на слънцето. Една година след изкачването му Етна изригнал лава и пепел в следствие, на което загинали много хора.
Интересното е, че поетическата натура на Адриан се проявила дори на смъртния му одър, когато написал предсмъртно стихотворение за себе си. Макар и жесток, той много е направил за Рим като император. Неговата гробница, замъка на св. Ангел и до днес е в Рим.
Нека от историята да се прехвърлим към постиженията в алпинизмът. Днес са покорени едни от най-високите върхове, като Еверест, Лхотце и Чегори. Може странно да ви прозвучи, но и днес има височини, които не са достигнати. Нима са се свършили смелчаците или тези върхове са непостижими за хората? Коя е причината на тях да не е стъпвал човешки крак?
Най-високият от тях е Гандхар Пуенсума висок 7570 метра и се намира в Бутан. Причината поради, която този връх не е достигнат е просто смешна. В Бутан е забранено по закон да се изкачват върхове по-високи от 6000 метра. Въпреки, че през 1998г. японска експедиция е получила разрешение, местните власти в Бутан не са ги допуснали до върха.
Има и други върхове, на които човешки крак не е стъпвал и причината не е забрана. Такъв е Сасер Кангри II Изток висок 7518 метра.
Не мога да отмина с мълчание така наречения връх на смъртта Чогори. Разположен е в Кашмир и е 237 метра по-нисък от Еверест. Мнозина алпинисти са дръзвали да се изкачат на него, но всеки четвърти е загивал. Истински връх на мъртъвци.
Интересното е, че през 1902г. първи атакувал върха окултиста Алистър Кроули. Опитът му бил неуспешен. Чогори е покорен през 1954г, от италианците Лино Лачедели и Ахил Компаньони. Този най-труден маршрут е наречен от знаменития Рейнхолд Меснер „самоубийствен“.
През 1986г. към върха тръгнали двама поляци Ежи Кукучка и Тадеуш Петровски. Петровски загинал при слизането, а Кукучка след 3 години при покоряването на Лхотце. До сега нито един алпинист не е рискувал да тръгне по техния маршрут.
Колкото трудни и недостижими да са върховете на Земята, те имат своите покорители. Силата, мъжеството и упоритостта винаги побеждават.

Модата в музикалните изпълнения съществува не само в човешкото общество, но и при пернатите.
Орнитолог от Швейцарския университет в Лозана изучавал птичите песни по западното крайбрежие на САЩ и достигнал до интересни резултати.
През последните 40 години птиците в Калифорния са започнали да пеят по-бавно и по-провлачено. Било забелязано, че те забавят ритъма на своите песни. Правели 1-2 извивки по- малко в секунда от преди.
Според орнитолога това е свързано със средата, в която живеят птиците. Поради големия шум в градовете, те са започнали да пеят по-бавно, за да бъдат чути от събратята си.
Шумът унищожава слуха ни, разстройва нервната ни система, но той не е пощадил и животните,  попречил е на тяхното общуване.
Дали сегашният им начин на пеене ще спаси пернатите певци от опасността  на шума, времето ще покаже.

Това не ви ли навежда на мисълта, че вместо да откриваме начини как да го преодоляваме е по-добре да го намалим? Птиците не могат да го контролират, но ние трябва да го направим.

Хората в топлите страни край домовете си садят палми. Това са доста издържливи и вековни дървета. Силните зимни валежи не ги охлаждат, а горещото слънце не ги суши. Те остават красиви във всяко време на годината, запазвайки си листната маса. Постоянно зелени те вечно са окичени с растящи плодове.
По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни и корените им неимоверно бързо нарастват. Това, според обясненията на местните, ставало, защото така „натовареното“ дърво пускало корените си по-дълбоко в земята и укрепвало по-добре ствола си.
Погледнете, нима в живота ни не се случва така? Какво става, когато дойдат до нас скърби и страдания? В страданията се изгражда сила, която твори изумруд от глина и елмаз от въглища. Промяната не е само в нас, тя действа и на околните. Всяка болка и мъка ни подготвят към встъпването на голямата арена на живота.
Трудно се понасят ударите от хората, без да се обидиш. Трудно е да страдаш незаслужено и да не изпитваш огорчение. Почти невъзможно е да съхраниш любовта в сърцето си, когато от всички страни те нападат злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбление.
Тези несправедливости могат да дойдат върху теб, не за друго, а да те изградят и утвърдят в живота, не със злоба и желание за мъст, а с растяща любов към хората и желание да им помагаш.
Така както слънцето не е достатъчно за развитието на плода, така радостта и щастието не са достатъчни, за да се изгради човешкия характер.
Тук на земята в школата на страданието израства нашата любов, милосърдие, съпричастност. Този, който не е изпитал болка и мъка завинаги си остава дете.
Таланта зрее в тишина, а характера се закалява в бурите на живота.

Смог замърсяващ всичко наоколо. Престъпност. Множество автомобили бълващи отровни газове…….Да, това е картината на големия град. А знаете ли, че половината от населението на земята живее в градовете, а те заемат само 2% от сушата, освен това те консумират 3/4 от ресурсите на земята. И ако искаме да живеем добре, трябва да направим нещо за обновяване на градовете и селищата, в които живеем.
Идеята за „зелени градове“ или така наречените градове на бъдещето, не е нова. Създадени са различни проекти, но колко от тях са реализирани?
Искам да ви разкажа за измененията станали на едно изкуствено създадено парче земя  в Америка.
Изкуственият остров Treasure Island бил построен през 1939г. Първоначално там искали да построят летище, но плановете за неговото изграждане останали само на книга.
През Втората световна война острова преминал под управлението на Военноморските сили на САЩ. Военната база на острова се разформировала през 1996г. и сега острова се преобразява.
Всъщност Treasure Island става площадка за експерименти и проверка за изграждане на „зелени градове“.
Сградите, които се строят тук имат сертификат за екологично чисто постройки. Транспортната система обхваща превозни средства работещи без вредни емисии.
Биологичната ферма разположена върху 20 дка, ще обезпечи свежа храна за 13 500 жители. Тока в града ще се произвежда от слънчева и вятърна енергия. До 2020г. се планира 70% от покривите да бъдат покрити със слънчеви батерии, които ще предоставят 30 000 000 киловат часа електроенергия за година.
Каква чудна трансформация. От военен обект острова се превръща в приказна градина за живеене.
Ако сме разумни и съобразителни да превръщаме това, което ни трови и отнема здравето ни в приятни места за живеене, ще живеем по-добре и по-дълго.