Нови устройства, които за броени минути зареждат мобилен телефон и други портативни електронни устройства, не са новост на пазара. Но това, за което искам да ви разкажа, ще надмине представите ви за внедряване на нови технологии в живота ни.
Това е мощна микро-батерия. Тя се явява акумулатор с дебелина само 0,2 милиметра и площ 12 квадратни милиметра, което може да бъде сравнено с размерите на обикновена пощенска марка.
Деветдесет процента от батерията се зарежда само за 8 минути и може да издържи до 100 000 цикъла на зареждане/разреждане.
За разлика от предишните зарядни устройства, това може да държи заряд за няколко години без проблем.
Друго преимущество на новата батерия е, че тока за зареждане няма никакво значение, единствено напрежението трябва да бъде 4В.
Надява се, че подобни решения, ще продължават да се появяват на пазара, тъй като за приложението им няма граници.

Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.

Можем да притежаваме милиони, но рано или късно се натъкваме на боклука натрупващ се, като заплашителна грамада, готова да ни погълне. Ето дори синът на милионера Чарлз Мур е имал „удоволствието“ да види с очите си реално петно от боклук образувало се в Тихия океан. Как е станало това?
След участие в регата, синът на Мур решил да съкрати пътя и да мине напряко. Именно тогава видял зрелище, което го накарало да се ужаси.
Яхтата на Мур се промъквала между безкрайна джунгла от пластмасови останки, която достигала до хоризонта. Това така шокирало младият човек, че той решил да посвети живота си на този проблем.
Това голямо петно от боклук в Тихия океан се простира между 135-155 градуса западна дължина и 35-42 градуса северна ширина.
Причина за появата му са мощните течения, които докарват пластмасови остатъци от Азия и Америка. Тези отломки се събират на едно място и не се движат повече. Постепенно пластмасата се разпада до молекулно състояние и остава във водата във вид на суспензия, която морските обитатели възприемат като планктон.
Загиват риби, птици…., а броя на пластмасовите отпадъци расте.

От къде идват отрицателните емоции, като страх, съжаление, завист, ревност и особено ярост?
Те са причинени обикновено от няколко фактора. На първо място желанието да се оправдаваме непрекъснато. Това постигаме, като натоварваме някой с вината за собствените си неуспехи.
Голямо влияние ни оказва и отношението на околните. Психолозите твърдят, че почти всички наши действия са насочени към спечелване на уважение от другите или предотвратяване на загубата му.
Най-лошо от всичко е обвинението. По-точно склонността на хората да набеждават останалите за собствените си проблеми. Обвинението се явява като ствол на „дърво с отрицателни емоции“. Ако се отсече ствола, всичките плодове – негативните емоции умират.
Личната отговорност е най-добрата противоотрова и най-доброто средство за защита срещу отрицателните емоции. Освобождавайки се, вие може да поставите и постигнете всяка цел, в която и да е област от живота си.
Прекратете да обвинявате другите! Точно сега престанете да търсите оправдание за своето поведение! Контролирайте своите емоции! Престанете да критикувате, да се оплаквате и да осъждате другите!
Негативните емоции отслабват вашите сили. Когато се ядосвате на някого, вие позволявате на този човек да контролира вашите емоции.
Всичко е във вашите ръце. Истината е, че никой не се вълнува от това така, както вас ви вълнува.
Нека отправна точка за определяне на целите, е осъзнаването на това, какъв неизчерпаем потенциал притежавате. Следващата крачка е поемането на пълна отговорност за живота си, без оправдание и уговорки. И накрая, след всичко това ние спокойно можем да проектираме собственото си бъдеще.

Денят бе горещ. Дори лек ветрец не подухваше. Единствената ми надежда бе, да стигна по-бързо до гарата и да се настаня в онези, новите и удобни влакчета, които пуснаха от известно време. В тях винаги е прохладно, когато навън е жега и приятно топло, когато мраз сковава всичко.
Радостта ми бе голяма. Влакчето бе на перона. Предвкусвайки удоволствието от влиянието на климатика вътре, натиснах бутона на вратата и смело пристъпих напред. Влязох и се настаних на първата седалка, която ми попадна пред очите. Оставаха още няколко минути до тръгването на влака.
Погледнах към прозореца и радостта ме напусна. Вместо стъкло от външната страна ми се усмихваха дребни кристалчета, струпани близо едно до друго. Малко по-нагоре зееше средно голяма дупка. Явно нечия ръка бе смляла външното стъкло на прозореца.
Влака тръгна , а доброто ми настроение се бе стопило. Когато мина кондуктора, попитах безмълвно, като посочих обезобразения прозорец.
– Група младежи, хвърляли камъни по прозорците. Има още два такива – безпомощно промълви човека.
Попитах:
– А защо?
– Не знам – объркано промърмори и отмина.
Възрастен мъж седнал на съседната седалка ме осведоми набързо:
– Как няма да трошат? Свалили ги от влака, че били без билети, а отгоре на това отказали да си платят билета плюс глобата.
Друг човек се присъедини към разговора ни:
– Че защо ще си купуват билети? Нали понякога могат да минат и метър.
Виждайки недоумението ни, не дочака въпросите, напиращи на устните ни и продължи:
– Пътувам във влака за София. На една от гарите се качиха четирима младежи. Изглежда работеха на някакъв строеж, защото се хвалеха колко много пари изкарали на обекта. После отвориха дума, кой колко заложил в игралната зала и колко е успял да спечели. Когато дойде кондукторката, единият от тях размаха десетолевка и подкупващо се усмихна „Е, какво  стига ли?“ Жената загърби другите пътници, взе парите, след което си тръгна. Не видях да им издава билети, нито да попълва квитанция за глоба.
До него друг дядо потвърди думите му с друг случай, на който бил свидетел:
– Пътувах към другия край на страната. Мина кондуктора и една жена му подаде два лева вместо билет. Той ги прибра и толкова. Нито я попита за къде пътува, нито й издаде билет.
Общата констатация на моите събеседници беше, че не може едни стриктно да спазват правилата, а други произволно да ги нарушават. Защото при такива нарушения, винаги ще се появят тарикати и ако не се уважат исканията им, какво друго им остава освен да чупят, отмъщавайки си.
Някой попита плахо:
– Тези, който честно си изкарват хляба и таксуват хората, защо не подадат оплаквания за тези нарушения?
Друг се намеси авторитетно:
– Тези дето крадат, ядат и пият заедно с началниците. На кого да се оплачат?
Не знам вече какво да мисля. Гледах счупеното стъкло и разбирах, че причина за унищожаването и погромите около нас, сме самите ние, защото нарушаваме принципите и законите, които сами сме си създали. До къде ли ще стигнем ако продължаваме така?